Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Примираше от страх. Боеше се, че сърцето й няма да издържи и ще се пръсне. Усещаше как тялото й се разпада на огнени атоми, които чезнеха в пространството. Извършваше най-големия грах в живота си, но в името на върховната наслада, която изпитваше, си го прощаваше. Нещо повече! Беше готова да жертва всичко в името на това неописуемо удоволствие и трепет!
Такава възбуда, такава наслада Айдан не беше преживяла никога до сега. От една страна я гореше огън — като в ада, от друга я връхлитаха студени вълни — като докосване на арктически ледове. Тялото й се тресеше като в транс, боеше се, че ще изгуби съзнание.
Любенето, ако изобщо можеше да се нарече любене, продължи по-малко от минута.
Но през това най-кратко любене в живота си, Айдан изживя най-великия екстаз. За да не вика, хапеше ръката си, летеше към най-дълбоката червена бездна, високо над седмото небе.
Джем стана и без да каже нищо, закопча панталона си.
Отиде си тихо, както бе дошъл.
Айдан погледна в спалнята. Халюк спеше.
Седна и запали цигара.
Тялото й продължаваше да потреперва през определени интервали. От слабините й се изливаше топла течност.
Не вярваше, че го е направила, но не се разкайваше. Напротив, каквато и да беше цената, беше готова да я заплати отново и отново! Нямаше да се откаже!
XIV
Изобщо не предполагаше, че го е запомнила, никога не беше си го спомняла, но сега това изречение изведнъж изплува в съзнанието й. Дни наред се опитваше да разбере от къде и защо беше дошло и не можеше да си отговори. Един тъжен глас нашепваше в ухото й: „Тази година зимата дойде рано.“
В училището, сгушено в зелената горичка, скрито зад обраслите с бръшлян стени, мистър Бойл, учителят й по английски, с типичния си оксфордски акцент, цял час им обясняваше как авторът с това едно-едничко изречение, е описал душевното състояние на героя си. Гледаше симпатичното лице, рано насечено от бръчките, и се опитваше да разбере какво толкова иска да им каже мистър Бойл. Не го разбра. Тя беше математичка. Литературата не беше нейната стихия. Може би беше единствената в класа, която предпочиташе химията пред литературата.
В един разговор Джем се учуди, че не беше чела Балзак — нито една книга.
— И какво четеш? — беше я попитал.
— Английски приключенски романи — гласеше отговорът й.
Тогава Джем се бе пошегувал с нея:
— Като си толкова невежа, как ще харчиш парите, които печелиш?
— Какво общо има едното с другото?
— Много общо има, моето момиче — Джем се опитваше да говори като възрастен мъж — За да се спечелят пари, не е необходима култура, даже невежеството понякога може да се окаже облекчаващо печалбата обстоятелство. Но за да се харчат, момичето ми, трябва култура.
На Айдан не й хареса, че макар на шега Джем я обвини в невежество. За да се защити, веднага премина в атака:
— Значи, баща ти е невежата, който печели пари, а ти си културният, който ги харчи, така ли?
Джем повдигна рамене:
— Дядо ми, той е бил невежата.
След този разговор Айдан си купи всички произведения на Балзак, но така и не намери време да прочете нито едно от тях.
И сега само един господ знаеше как в главата й изникна изречението на англичанина, влюбен в руската литература, когото кой знае кой вятър беше довял в Истанбул: „Тази година зимата дойде рано.“
Зимата още не беше дошла, но Айдан я усещаше.
Дни наред тежки сиви облаци похлупваха земята. И сутрин, и обед, и надвечер — все беше мрачно. Като че времето бе спряло и бе затворило хората в себе си — като в затвор. Студеният вятър, който прогонваше минувачите от улиците, пожълтелите листа, които трепереха по почернелите клони, а после бавно, като самотни смъртници, падаха върху мокрия асфалт и още повече засилваха това усещане. Всичко наоколо навяваше тъга и печал. Мрачното време попиваше всичко в себе си, размазваше границите му и го обричаше на смърт. Всичко й напомняше за края и смъртта.
Дни наред носи в себе си преживяното от онази страхотна нощ. При всеки спомен изпитваше същото вълнение, сърцето й биеше в същия ритъм, тялото й потреперваше. За да може да се отърве от усещането за смъртта и да се смее отново, да изпитва радост, да се освободи от усещането, че е изоставена и самотна, имаше нужда отново и отново да се връща към онази нощ, да преживява отново възбудата и сладострастния трепет.