Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
С влизането на Халюк разбра, че не са го избрали.
Халюк погледна масата, направи опит да се усмихне, но от това лицето му само се сбръчка и каза:
— Не ме избраха…
— Здраве да е… Те губят от това, не ти…
Приспа Селин и се върна на масата. Опитваше се да развесели мъжа си. Често надигаше чашката да се чукнат, говореше му, но Халюк си оставаше потиснат. Не можеше да приеме, че е загубил.
— Защо не ме избраха? Каква е причината всъщност?
— Прекалено добър си за тях.
Загубата като че отрезви Халюк и той не приемаше успокоенията й. Опитваше се да открие причината.
— Не, не загубих, защото съм добър… Нещо не ми достига, нещо ми липсва и за това не ме избраха, но какво…
— Е, хайде, нали ти самият каза, че не им трябва честен човек…
Този път Халюк наистина се засмя:
— Но ти каза, че това не е вярно!
— Защото бях ядосана, затова го казах.
— Видели са някакъв недостатък в мене… Вероятно нещо не ми достига… Не може всички да са се излъгали…
— Завиждат ти…
— Не, не е това… И новият главен лекар е човек на ниво… Не е от завист… Както и да е… Стана така, както ти искаше. Ще се върна отново в операционната. Доколкото разбирам, никой няма да разреши да изляза от там… И защо толкова исках да стана главен лекар? Вероятно, за да ти се харесам…
— Скъпи, аз поначало те харесвам. Много!
— Не ме харесваш, знам… Понякога си мислиш, че съм дете или глупак, но не съм чак толкова глупав, колкото си мислиш… И ти като тях ме харесваш само в операционната. Никой не ме харесва извън операционната… Никой…
От много дълго време насам Айдан за пръв път почувства нещо подобно на любов към мъжа си — искреността, с която сподели пред нея мислите, съмненията си я разчувстваха силно.
— Какво говориш, аз се възхищавам от тебе, прекланям се пред таланта ти.
Халюк й отговори шеговито, но от тона му пролича, че не й вярва:
— Разбира се, прекланяш се, скъпа… Ако ти се случи нещо с мозъка, ще дойдеш при мене… И тези, които не ме избраха, ако имат проблем, ще дойдат при мене… Забелязваш ли обаче, че идват при мене само когато имат проблем с мозъка, но не и ако всичко им е наред…
— Не говори така, та аз се омъжих за тебе…
— Но сега не си много доволна от това… Миналия ден каза, че всичко можеше да бъде по-различно… Искаш някои неща да са по-различни…
Айдан се протегна и хвана ръката на Халюк.
— Защо се ровиш в тези неща сега… Хайде да изгледаме един филм…
— Филм ли искаш?
— Ако искаш, можем да излезем навън. Ще се обадя на майка ми да дойде при Селин, а ние ще отидем някъде.
— Никъде не ми се ходи… Хайде да изгледаме един филм… Но тази вечер да бъде от твоите цветни филми, а?
Намериха някакъв филм по телевизията и седнаха един до друг.
В леглото, макар че Халюк нямаше голямо желание, Айдан му направи някои игрички и успя да го възбуди. Любиха се. Айдан се опитваше да направи всичко Халюк да бъде щастлив. През тази нощ почувстваха помежду си любов, обич, близост, но за да направи мъжа си щастлив, Айдан не можеше да му даде нищо повече от тялото си. Успя да постигне своето. Халюк заспа, щастливо усмихнат.
Следващите дни бяха напрегнати. Халюк беше тъжен и по всичко личеше, че нямаше да му мине скоро. Айдан беше напрегната и изнервена. И двамата бяха затворени в себе си. Разговаряха само в присъствието на Селин, не искаха малкото момиченце да усети напрежението помежду им. Млъкваха, щом детето прекрачеше прага на стаята си. Близостта, която почувстваха помежду си в нощта, когато Халюк не беше избран за главен лекар, не се повтори след това. Онази вечер стояха един срещу друг като два кремъка — удариха се, припламна искра, но не пламна огън — между тях вече нямаше нищо, което да може да се запали.
Всяка вечер Айдан обикаляше из комплекса, а когато се прибираше у дома, гледаше светлината в прозорците на Джем и чакаше да й се обади. Възбудата от предстоящото вълнение, подобно на тройна рибарска кука, украсена с блестящи червени камъни, така се бе забила в душата й, че я теглеше непрекъснато към себе си. Какво ще се случи, как ще се случи — фантазиите й бяха живи и вълнуващи, стягаха гърлото й и я оставяха без дъх.
Най-сетне не издържа и посегна към телефона. Знаеше, че няма да й отговори и от това мъката и болката й ще станат още по-големи, но не можа да се стърпи.