Фамилията Прици

Марвин Мелън заяви, че отговаря за осъществяването на връзката с другите религиозни групи и деноминации и няма полицейско досие — нито в градските, нито в щатските и федерални архиви. Очаква се арестът да повлияе изключително неблагоприятно върху кандидатурата на Мелън Старши.“

Предвиденото за понеделник в седем часа телевизионно предаване с участието на Мелън бе анулирано от неговия предизборен щаб. Кандидатът не направи никакви изявления. Мелън и помощниците му заседаваха, но най-вече се налагаше да бъде успокояван от тях. Оставаха само осем дни до изборите и кметът Хелър му бе предложил всестранна помощ и сътрудничество от страна на градската администрация, за да се осигури безпрепятствен информационен поток между кандидата и полицията в Ню Орлиънс, съобщиха средствата за масово осведомяване. Много благороден жест от страна на Хелър, ако вземем предвид обявените вече намерения на кандидата.

Рано сутринта в понеделник Чарли се обади по телефона в Пералнята — на Водопроводчика.

— Ал? Кажи на Поп да ми телефонира.

Той си поръча закуска. След малко Поп звънна.

— Как е тя?

— Вече седи.

— Аз си мислех, че болните от пневмония седят поначало, за да не им се задръстват дробовете.

— Искам да кажа, че седи на стол. Видях я снощи. Пита за теб.

— За мен ли?

— Искаше да знае кога ще се върнеш.

— Така ли?

— Оная история се разчу и тук.

— Надявам се, че Мелън е в течение.

— Да.

— Съсипан ли е?

— Направо е свършен, както и реформаторските фъшкии. Страхотна услуга направихме на всички, Чарли: на ченгетата, на съдиите, политиците и милионите хорица, които обичат да залагат по малко, да се забавляват, да смъркат и да се боцкат по малко. Този начин на живот беше заплашен и ти го спаси като препъна мръсниците.

— Значи си идвам?

— Щом поискаш. Но знам от Винсънт, че Мейроуз заминава натам. И на твое място нямаше да се затичам ПРАВО у дома.

— Да, знам тате, какво да правя с нея?

— Доколкото разбирам от тия работи, мисля че иска мир, след като тя идва при теб. Ако искаше война, щеше да те накара ти да отидеш при нея.

— Смяташ ли?

— Така надушвам.

Чарли се облече и прочете вестникарската версия още веднъж. Колата пристигна и той тръгна към летището, където щеше да разбере дали Поп беше прав.