Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
За жалост не мога да видя гостите, тъй като трапезарията е зад ъгъла. Все пак успявам да уловя някои елементи. Масата е също от плексиглас. Очевидно Чарли е голям любител на пластмасата.
Заемам се да приготвя шоколадовото суфле. И тъкмо се каня да го пъхна във фурната, когато чувам зад гърба си нечий глас:
— Аха! Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде вярно!
Подскачам до тавана и едва не изпускам тавичката.
— Чоли? — изсъсквам.
— Кари Брадшоу, доколкото си спомням — отбелязва той, насочва се директно към фризера и допълва: — Наскоро се чудех какво ли е станало с теб. Е, вече знам.
— Всъщност не знаеш нищо — поправям го аз, докато внимателно затварям вратичката на фурната.
— И защо Саманта те държи скрита тук?
Отварям уста, за да му обясня, но после се усещам. Чоли ми прилича на любител на клюките — сигурно веднага ще хукне при гостите и ще им съобщи, че аз съм тази, която готви, а не Саманта, В момента съм точно като Сирано дьо Бержерак, само дето не мисля, че в крайна сметка аз ще съм тази, която ще получи голямата награда.
— Слушай какво, Чоли… — започвам.
— Няма проблеми, схващам — намигва ми съзаклятнически той. — Познавам Саманта от години. Тя не може да свари дори яйце.
— Ще им кажеш ли?
— И да разваля купона? Не, мъничката ми — отговаря мило той. — Обещавам да пазя тайната ти!
Той излиза и две минути след него в кухнята връхлита Саманта.
— Какво стана? — възкликва паникьосана. — Чоли видя ли те? Този досаден старец! Навсякъде си пъха носа! Знаех си, че не трябва да го каня! А всичко вървеше толкова добре! От ушите на другите жени направо започна да излиза пара — толкова ми завидяха!
Скръцва отчаяно със зъби и покрива лицето си с ръце. Днес за първи път я виждам толкова разстроена и това ме кара да се запитам дали приказната й връзка с Чарли е толкова красива, колкото тя твърди, че е.
— Хей, спокойно! — прошепвам и докосвам ръката й. — Всичко е наред! Чоли обеща, че няма да каже на никого.
— Сериозно?
— Напълно. И мисля, че ще удържи обещанието си. Изглежда ми много приятно старче.
— Такъв си е — въздъхва облекчено Саманта. — А онези жени там са като същински змии. По време на коктейлите една от тях не се умори да ме пита кога планираме да имаме деца. А когато й отговорих, че не знам, тя си навири носа и ме предупреди, че най-добре би било веднага да се заемам със задачата, преди Чарли да е размислил за брака ни. А накрая ме попита кога смятам да напусна работата си.
— А ти какво й отговори? — възкликвам дълбоко възмутена аз.
— „Никога, естествено. Защото не смятам работата си точно за работа. Смятам я за кариера. А човек не напуска кариерата си.“ Така й казах. И това й затвори устата поне за минута. След това ме попита в кой колеж съм учила.
— И?
Саманта изпъва рамене и отговаря:
— Излъгах. Казах й, че съм ходила в едно малко училище в Бостън.
— О, скъпа!
— Че какво значение има? Не възнамерявам да изгубя Чарли само защото някаква си задръстена матрона не одобрява училището, което съм завършила! След като стигнах дотук, не смятам да се връщам обратно!
— Разбира се, че не — докосвам рамото й. — Но може би аз трябва да си тръгвам. Преди някой друг да е решил да намине през кухнята.
— Добра идея — кимва тя.
— Суфлето е във фурната. Единственото, което се изисква от теб, е след двайсет минути да го извадиш, да го обърнеш в едно плато и да сложиш отгоре му топки сладолед.
Тя ме поглежда с благодарност и ме прегръща топло.
— Благодаря ти, Пиленце! Нямаше да се справя без теб!
После отстъпва назад, приглажда косата си и добавя:
— Между другото, имаш ли нещо против да си тръгнеш през входа за прислугата?
Осемнайсета глава
„Но къде са всички, за бога?“ — беснея вътрешно аз, трясвайки телефонната слушалка сигурно за милионен път.
Снощи, когато се прибрах в квартирата, не спрях да размишлявам за Саманта и Чарли. Това ли е начинът да създадеш щастлива връзка с някого? Да се превърнеш в онова, което мъжът иска от теб?
От друга страна, стратегията като че ли се оказва успешна. Или най-малкото за Саманта. В сравнение с нейната, моята собствена връзка с Бърнард изглежда плачевно непълноценна. Не само по отношение на секса, но и заради простичкия факт, че все още не бях сигурна дали някога ще го видя отново. В този смисъл стигам до заключението, че най-доброто в това да живееш с един мъж е, че си сигурна, че пак ще го видиш. Така де, на някакъв етап все трябва да се прибере у дома, нали?