Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
— Не е честно! Казах ти! Пък и ти знаеше, че той е сгоден!
— Излизаш с мъж, който е сгоден? — поглежда я не особено одобрително Миранда.
— Той не е сгоден в истинския смисъл на думата. Само казва, че е сгоден. Онази го е накарала да се сгодят, за да го върже — пояснява Маги и пак надига бутилката с водка. — Или поне аз останах с такова впечатление.
— Добре е станало, че е избягал още сега — отбелязвам. — Сега поне вече си наясно с истинската му същност.
— Абсолютно! — приглася ми Миранда.
— Хей, Миранда си има ново гадже! — съобщавам на Маги.
— Браво на теб — промърморва не особено впечатлена тя.
— Маги пък си има две гаджета — съобщавам на Миранда, сякаш това е факт, достоен за възхищение.
— Това вече е нещо, което никога няма да разбера. Как се справяш? Казват, че трябва да излизаш с двама-трима едновременно, но лично аз така и не успях да видя смисъла в цялата работа — казва Миранда.
— Забавно е — тросва се Маги.
— Но нещата трябва да бъдат двупосочни, нали? — контрира я Миранда. — Всички мразим мъже, които излизат с повече от една жена едновременно. Винаги съм смятала, че онова, което е неприемливо за единия пол, по дефиниция би трябвало да бъде неприемливо и за другия.
— Ехооо! — поглежда я предупредително Маги. — Надявам се, че не ме наричаш проститутка!
— Разбира се, че не! — побързвам да се намеся. — Миранда просто има предвид феминистичната гледна точка.
— В такъв случай не би трябвало да имаш никакви проблеми с жени, които излизат с колкото мъже си пожелаят — изтъква назидателно Маги. — Защото за мен тъкмо в това се състои феминизмът!
— Можеш да правиш всичко, което си поискаш, миличка! — уверявам я аз. — Никой не те съди.
— Единственото, което искам да кажа, е, че между мъжете и жените няма никаква разлика — не отстъпва Миранда. Поради което би трябвало да бъдат държани отговорни по едни и същи критерии.
— Изобщо не съм съгласна с теб! — заинатява се Маги. — Мъжете и жените са абсолютно различни.
— Никак не ми става приятно, когато хората твърдят, че мъжете и жените са различни — намесвам се аз. — Звучи по-скоро като извинение. Както например прочутата фраза „Момчетата са си момчета“. Като я чуя, идва ми да се разпищя!
— А на мен ми идва да цапардосам някого — съгласява се Миранда.
Маги се изправя, вирва брадичка и процежда през зъби:
— Единственото, което мога да кажа аз пък, е, че вие двечките сте си лика-прилика!
И когато двете с Миранда я поглеждаме изумено, тя се втурва в банята и затръшва вратата.
— Аз ли казах нещо? — пита Миранда.
— Не ти, аз. Бясна е на мен. Не знам за какво, но е факт. Въпреки че аз съм тази, която би трябвало да й е бясна.
Чукам на вратата на банята и се провиквам:
— Маги? Добре ли си? Просто си говорим, миличка. Не сме казали нищо лошо за теб.
— Вземам си душ! — провиква се тя.
Миранда си събира нещата и промърморва:
— По-добре да вървя.
— Окей — натъжавам се аз, защото никак не ми е приятно, че трябва да остана сама с Маги. Когато се ядоса, може да продължи да се цупи дни наред.
— И без това Марти всеки момент ще пристигне у нас. След като свърши лекциите, разбира се.
Помахва и хуква надолу по стъпалата.
Блазе й!
Душът все така продължава да плющи с все сила. Аз започвам да си оправям бюрото, надявайки се да не се стигне до най-лошото.
Накрая Маги излиза от банята, подсушавайки косата си. И започва да си събира нещата и да ги хвърля в сака си.
— Да не би да си тръгваш? — питам.
— Мисля, че е крайно време — изсумтява тя.
— Стига, скъпа! Съжалявам! Миранда е изключително непреклонна във възгледите си. И изобщо не те мрази. Та тя дори не те познава!
— Ха!
— Тъй като вече няма да излизаш с Райън, какво ще кажеш да отидем на кино, а? — предлагам учтиво.
— Нищо не ми се гледа — отговаря тя и се оглежда. — Къде е телефонът?
Оказва се под стола. Измъквам го и неохотно й го подавам.
— Виж какво, Маги — започвам, като се старая да не звуча враждебно, — мога ли да те помоля да не звъниш в Южна Каролина? За извънградските разговори трябва да плащам, а не разполагам с толкова много пари.
— При теб вече всичко ли се свежда до пари, а?