Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Когато влизаме във вградения гардероб, едва не припадам. Само гардеробът е с размерите на целия апартамент на Саманта, в който сега живея. От едната страна са подредени рафтове с дрехите на Чарли, подредени по вид и цвят. Дънките му са изгладени и сгънати на закачалки. По рафтовете се кипрят гордо купчини пуловери от кашмир във всевъзможни нюанси.
Срещуположната страна е за Саманта. Става ясно не само по работните й костюми, обувките с високи токчета и елегантните рокли, които обича да носи, но и по относително малкия брой на дрехите там.
— Хей, сестро, както виждам, имаш доста да наваксваш с бройката! — подкачам я весело аз.
— Работя по въпроса — разсмива се и тя.
— Какво е това? — питам, сочейки един костюм от букле с бели маншети. — „Шанел“ ли? — Поглеждам етикета с цената, който все още виси на костюма. — Хиляда и двеста долара? Ужас!
— Благодаря — кимва тя и измъква закачалката от ръцете ми.
— Можеш ли да си го позволиш?
— Не мога да не си го позволя. Ако искаш този живот, трябва да изглеждаш част от него — пояснява смръщено. — Мислех, че поне ти ще разбереш. Не си ли пристрастена към модата?
— Не и на тези цени. Например този красив тоалет, с който съм облечена в момента, ми струва само два кинта!
— Личи си — отбелязва небрежно тя, съблича прислужническата униформа и я пуска на земята.
После се намъква в костюма на „Шанел“ и се оглежда в огромното огледало.
— Какво ще кажеш?
— Защо си мисля, че такива дрехи носят само дамите, които ходят в ресторантите, за да обядват? Виждам, че е „Шанел“, но не отразява истинската ти същност.
— Което го прави перфектен за една бъдеща дама от Ист Сайд! — отсича тя.
— Обаче ти не си такава — възразявам аз, припомняйки си лудите нощи, които сме прекарали заедно.
Тя поставя пръст на устните си и изрича шепнешком:
— Но вече съм! И ще бъда такава дотогава, докато трябва да бъда!
— А после какво?
— Ще бъда независима и богата! И може би ще отида да живея в Париж.
— Възнамеряваш да се разведеш с Чарли още преди да сте се оженили? Ами ако имате деца?
— Ти как мислиш, Пиленце, ще имаме ли? — отбелязва тя, сритва прислужническата униформа към стената на помещението и ме поглежда многозначително. — Е, мисля, че някои от нас вече трябва да се заемат с готвене!
Четири часа по-късно, въпреки че фурната работи, а заедно с нея и два котлона, аз треперя от студ. Чарли поддържа апартамента си на температурата на хладилен камион. Навън сигурно е трийсет и пет градуса, обаче тук, вътре, аз треперя и не бих имала нищо против точно сега да взема назаем един от кашмирените пуловери на домакина.
„Как ли издържа Саманта? — питам се, докато разбърквам съдържанието в тигана. — Сигурно е свикнала. Ако се каниш да се жениш за магнат, вероятно просто трябва да приемеш онова, което им харесва на тях.“
— Кари? — чувам гласа на Саманта, която влиза в кухнята. — Как върви?
— Главното блюдо е почти готово — отговарям.
— Слава на Бога! — отбелязва тя и отпива глътка червено вино от красив бокал. — Защото аз навън полудявам.
— А питаш ли ме как се чувствам аз вътре?
— Е, на теб поне не ти се налага да разговаряш за оформление на прозорци.
— И как по-точно „оформяш“ един прозорец? Да не би да го изрязваш?
— Просто викаш интериорен дизайнер — отвръща търпеливо тя. — И даваш двайсет хиляди долара за завеси. Не мисля, че ще се справя.
— Гледай да се справиш. Не забравяй, че моят задник е този, който вече е на ръба на замръзването само и само ти да изглеждаш добре! И все още не разбирам защо просто не си нае фирма за кетъринг.
— Защото Супержената не си наема кетъринг! Тя върши всичко сама!
— Заповядай — изричам и й подавам две завършени блюда. — Да не забравиш шапката си?
— Какво ще ядем между другото? — оглежда неуверено чиниите тя.
— Агнешки пържоли със сос от гъби и сметана. Зеленото нещо е аспарагус. А онези кафявите неща са картофи — изреждам саркастично. — Чарли още ли не е разбрал, че в кухнята му има друг човек, който готви?
— Няма никаква представа — усмихва се Саманта.
— Хубаво. Тогава просто му кажи, че това е френско блюдо.
— Благодаря ти, Пиленце! — прошепва тя, завърта се на пети и излиза. И през отворената врата я чувам да се провиква на френски: — Воала!