Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
— Но не трябва ли да се оплачеш на някого?
— На кого? — поглежда ме тях така, сякаш не съм с всичкия си. — С шефа му ли? Началникът на „Човешки ресурси“? Той ще ми заяви или че се е шегувал, или че аз съм му налетяла. Ами ако ме уволни? Не възнамерявам по цял ден да си седя вкъщи, да раждам деца и да пека сладки!
— Нямам никаква представа какви са ти майчинските умения, но като имам предвид готварските, съгласна съм, че идеята не е никак добре.
— Благодаря! — кимва тя доволна, че е разбрана.
Саманта може и да бе излъгала Чарли относно кулинарните си познания, но със сигурност не лъжеше за апартамента. Кооперацията, в която се намира, се издига на Парк авеню и е златна. Е, не точно златна, но е покрита с някакъв бляскав, златист метал. И ако до този момент съм си мислела, че портиерите в кооперацията на Бърнард са непоносими, то е, защото не бях виждала портиерите в златната сграда. Те носят не само бели ръкавици, но си имат и шапки със златни кантове. А от раменете на униформите им висят златни ширити. Малко кичозно, но впечатляващо.
— Ама ти наистина ли живееш тук? — шепна, докато вървим през мраморното фоайе и стъпките ни ехтят.
— Разбира се — кимва тя и учтиво поздравява портиера, който ни отваря вратата на асансьора. — Сградата е пълно отражение на моята същност, не мислиш ли? Бляскава, но и от класа.
— Е, може и така да се каже — промърморвам, докато оглеждам опушените стъкла по стените на асансьора.
Съвсем не изненадващо апартаментът на Чарли се оказва действително огромен. Намира се на четирийсет и петия етаж и има огромни френски прозорци, дневна като пещера, още една стена от опушени огледала и огромен плексигласов шкаф, пълен в бейзболни трофеи. Като виждам всичко това, съм напълно сигурна, че спалните и баните не са една и две, обаче нямам възможност да ги видя, защото Саманта незабавно ме повежда към кухнята. Тя също е като пещера и си има мраморни плотове и блестящи съдове. И е абсолютно нова. Даже прекалено.
— Тук готвено ли е някога? — питам, като започвам да отварям шкафовете за оглед на наличната посуда.
— Надали — отговаря Саманта, потупва ме по рамото и добавя: — Не се притеснявай, все ще измислиш нещо! Имам абсолютна вяра в теб! А сега почакай, за да видиш с какво мисля да бъда облечена довечера!
— Страхотно — промърморвам. Кухнята е практически гола. Откривам ролка алуминиево фолио, няколко кутии от бисквити, три купи и огромен тиган.
— Та-да! — провиква се тържествено тя и се появява на прага в униформа на френска прислужница. — Какво ще кажеш?
— Ако смяташ да започваш работа на Четирийсет и втора улица, е превъзходно!
— Чарли много ме харесва така.
— Виж какво, скъпа — започвам през стиснати зъби, — това е вечеря! Не можеш да облечеш подобно нещо!
— Да, знам! — отсича ядосано тя. — За бога, Кари, не разбираш ли от шега?
— Не и когато трябва да приготвя цяло вечерно меню само с три купи и ролка алуминиево фолио! Кой ще присъства на тази вечеря между другото?
Тя вдига ръце и отговаря:
— Аз, Чарли, едно ужасно досадно семейство, с което Чарли работи, още едно досадно семейство, и сестрата на Чарли — Ерика. Както и приятелят ми Чоли, за да разведрява обстановката.
— Кой Чоли?
— Чоли Хамънд. Запозна се с него на същото парти, където се запознахте с Бърнард.
— Английският джентълмен.
— Същият. Ръководи едно литературно списание. Много ще ти хареса.
Размахвам алуминиевото фолио пред лицето й и напомням:
— Аз няма да мога да го видя, забрави ли? Ще бъда тук и ще готвя!
— Ако готвенето те изнервя толкова, не мисля, че трябва да продължаваш да го правиш! — отбелязва спокойно Саманта.
— Благодаря ти, скъпа! Но доколкото си спомням, идеята беше твоя, нали?
— Да бе! — махва безгрижно с ръка тя. — Хайде, ела! Искам да ми помогнеш да си избера тоалет за тази вечер! Приятелите на Чарли са адски консервативни.
Тръгвам след нея по покрития с дебел килим коридор и влизаме в огромна спалня с вграден гардероб и бани за него и за нея. Зяпвам при вида на това великолепие. Не мога да си представя, че някой в Манхатън може да разполага с толкова голямо пространство. Нищо чудно, че Саманта няма търпение да сложи хомота на този богаташ.