Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Сигурен ли си?
Трой реши. Изобел Латимър щеше да спечели страхотната сума от триста и петдесет хиляди лири за писането си и за ролята си в тази шарада. Срещу такава сума тя можеше да поеме отговорност за собствените си чувства, можеше да понесе малко разочарование. Можеше да се справи с едно леко сексуално отхвърляне.
— Напълно сигурен — каза той твърдо. — Ще вечеряме утре вечерта и всяка вечер след това, когато сме на път. Но тази вечер трябва да си приготвя багажа. Тръгваме рано. „Кингс Крос“ в седем и трийсет.
Тя кимна и отстъпи встрани. Трой изпита чувството, че е бил освободен, че се е измъкнал безнаказано.
— Като стана дума за багажа ти… — каза тя тихо.
Трой излезе в притихналия, застлан с килим коридор, за да не може тя да го задържи.
— Да?
— Донеси си роклята и обувките на Зелда.
Трой рязко се завъртя кръгом.
— Какво?
Изобел се усмихна на шокираното му изражение и Трой разбра, че го беше хванала, и че беше разбрала каква власт има над него.
— Донеси си роклята и обувките на Зелда — повтори тя. — Можем да се маскираме вечер.
При тази мисъл той преглътна с усилие и я погледна, застанала хладно невъзмутима на прага на спалнята си, жената, която само преди секунда бе виждал като застаряваща и непривлекателна; а после тя само за миг беше проникнала до самото сърце на тайните му.
— Какво друго ще правим в Нюкасъл, Манчестър, Ливърпул и Бирмингам? — попита тя.
— Там никой няма да ни познава. Не отговаряме пред никого. Можем да се маскираме, ако искаме. Бихме могли дори да излезем. Зелда и сестра й Изобел биха могли да излязат заедно на вечеря.
Трой почувства как сърцето му започва да блъска малко по-бързо в гърдите при мисълта да излезе, облечен в онези прекрасни дрехи, да почувства въздуха навън по бузата си с гладка кожа, ситния нощен ръмеж — по гривата си от руса коса, да чуе потрепването на собствените си високи токчета по паважа.
— Защо не? — попита Изобел.
Срещнаха се на перона. Трой беше уредил билети за първа класа и запазени места. Пътуваха мълчаливо. Трой беше купил няколко вестника и списания, в случай че тя поиска да чете, но тя прекара пътуването, загледана навън през прозореца.
— За какво си мислиш? — осмели се да попита Трой в един момент, вече на север от Йорк.
— Мислех си по въпроса за свободната воля в едно общество без Бог — отговори тя простичко. — Не мисля, че някой всъщност е засягал въпроса много централно в роман. Всички сме приели, че хуманизмът и пост-фройдисткото чувство за вина сега са новите контролиращи сили. Но се чудех дали в човешката нагласа има нещо, което превръща свободната воля в дълбоко залегнало табу. Нещо, което никога не можем да приемем истински.
— О — каза Трой почтително. — Тогава няма да те прекъсвам.
Тя му отправи сладка, разсеяна усмивка.
— За романа ми е — каза. — В романа на Изобел Латимър всъщност става дума най-вече за свободната воля.
На гарата в Нюкасъл Трой махна на едно такси, което ги откара до най-добрия хотел в центъра на града. Имаха уговорена ранна среща за обяд с един журналист, и Трой огледа критично Изобел, преди таксито да спре под тентата над стъпалата на хотела.
— Обиколете още веднъж квартала — каза той бързо на шофьора.
Изобел го погледна изненадано.
— Твърде много мислене за свободната воля, твърде много Изобел Латимър — обясни той. Отвори с щракване ръчната й чанта, извади огледалце за гримиране и го вдигна към нея да види. — Отметни си косата назад, разроши я малко.
Тя послушно се подчини.
— Сега приглади кожата под очите си, гримът започва да прави гънки. И си щипни бузите, за да придобият малко цвят. Имаш ли капки за очи?
Затършува в чантата й като опитен театрален гримьор. Тя не изпитваше усещането, че се рови в нейни вещи. И двамата чувстваха, че притежанията на Зелда им принадлежат поравно. Образът на Зелда беше тяхна обща собственост. Той измъкна шишенце с капки за очи.
— Не мога да се справя с тях — каза Изобел. — Никога не уцелвам.
— Наклони си главата назад — нареди той и изстиска по една капка във всяко от очите й. — Сега мигни. Я да видим! Добре.
Погледна я внимателно.