Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Може би ще имаме късмет. Няма да загубя Х-63. Между другото, чу ли, че Линбар дава на Доходоносния място във Вътрешния съвет?
— Да. Интересна идея. — Каза го безизразно и Гавалан не усети нито одобрение, нито неодобрение. — Научих по други канали за техните впечатления от срещата. Ако днес успееш, смяташ ли да бъдеш в Лондон в понеделник?
— Да. Ще знам с положителност или днес при залез-слънце, или утре по същото време. Ако всичко мине добре, ще се отбия да видя Мак в Бахрейн, после продължавам за Лондон. Защо?
— Бих искал да отложиш Лондон и да се срещнем в Хонконг. Изникна нещо страшно интересно за Нобунага Мори, другия свидетел, освен Доходоносния Чой на смъртта на Дейвид Макструан. Нобунага изгорял преди два дни в дома си в Каназава — това е в провинцията близо до Токио — при доста странни обстоятелства. В днешната поща получих едно много интересно писмо. Не мога да говоря за това по телефона, но е страшно, дяволски интересно.
Гавалан затаи дъх.
— Тогава Дейвид… Не е било нещастен случай?
— Ще трябва да изчакаме и да разберем, Анди, докато се срещнем, било в Токио или Лондон, колкото е възможно по-скоро. Между другото, Хиро и аз планирахме да останем в Каназава през нощта, когато е умрял Нобунага, но не успяхме в последния момент.
— Господи, имали сте късмет!
— Да. Е, трябва да свършвам. Мога ли да направя нещо за теб?
— Нищо, освен ако не можеш да удължиш срока до неделя вечер.
— Продължавам да работя по въпроса, не се бой. Страшно съжалявам за Дюбоа, Фоулър и Макайвър… можеш да оставяш съобщения на този телефон в Токио до понеделник…
Сбогуваха се. Гавалан продължи да гледа втренчено телефона. Влезе Скот с новини за евентуални пилоти и хеликоптери, но той почти, не го чуваше. „Убийство ли е било в края на краищата? Господи! Проклет да е Линбар с неговите номера и лошите инвестиции. На всяка цена трябва да се сдобия с тези Х-63, трябва.“
Телефонът отново иззвъня. Връзката беше лоша и говорещият отсреща имаше силен акцент:
— Международен разговор за ваша сметка, за ефенди Гавалан.
Сърцето му трепна. Ерики?
— Аз съм ефенди Гавалан, приемам разговора. Бихте ли говорили по-високо, моля, едва ви чувам. Кой се обажда?
— Един момент, моля… — Докато чакаше нетърпеливо, погледна към портала на пистата, през който щяха да влязат шейхът и останалите, ако Касиги не успееше да отложи инспекцията. Дъхът му почти секна, като видя една голяма лимузина с шаргазко знаме на бронята да се приближава, но колата отмина сред облак прах и един глас в другия край на линията, който едва се чуваше, рече:
— Анди, аз съм Марк, Марк Дюбоа…
— Марк? Марк Дюбоа? — заекна той и едва не изпусна слушалката, притисна с ръка другото си ухо, за да чува по-добре. — Боже Господи! Марк? Добре ли си, къде сте, по дяволите? Фоулър добре ли е? Къде сте? — Нищо не разбра от отговора. Трябваше да се напрегне, за да го чуе. — Повтори!
— На Кор ал Амая… — Кор ал Амая беше огромната, дълга половин миля иракска дълбоководна нефтена платформа-терминал на другия край на Залива, до устието на Шат-ел-Араб, който разделяше Ирак и Иран, на около петстотин мили на североизток. — Чуваш ли ме, Анди? Кор ал Амая…
На платформата Кор ал Амая.
Марк Дюбоа също бе притиснал с една ръка ухото си и се мъчеше да не крещи по телефона. Телефонът беше в офиса на директора на платформата, вътре и навън беше пълно с иракчани и чужденци, които можеха да го чуят.
— Телефонът не е личен… vous comprenez?
— Ясно, но за Бога, какво стана? Прибра ли ви някой?
Дюбоа се огледа дали не го подслушват и каза внимателно:
— Не, mon vieux, свършваше ми горивото и voila, от мъглата се появява един танкер и аз кацам на него, идеално, разбира се. И двамата сме добре, Фоулър и аз. Pas de probleme! Какво става с останалите — с Руди, Шандор и Поп?
— Всички са тук, в Ал Шаргаз, всички, вашата група, на Скраг, Мак, Фреди, въпреки че Мак в момента е в Бахрейн. След като и вие сте на сигурно място, резултатът от „Вихрушка“ е десет от десет Ерики и Азадех са в безопасност в Табриз, въпреки че… — Гавалан щеше да каже, че Том е рискувал живота си да остане в Иран. Но нито той, нито Дюбоа можеха да направят нещо и затова каза радостно: — Чудесно е, че сте в безопасност, Марк. Можеш ли да работиш?