Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Разбира се, аз, ъ-ъ, само ми трябват гориво и инструкции.
— Марк, сега си с британска регистрация… задръж секунда… регистрацията ти е G-HKVC. Заличи старите номера и си сложи новите. Излезе ни солено и бившите ни домакини посипаха целия Залив с телекси, с които искат правителствата да ни арестуват. Не слизай никъде на брега.
Доброто настроение на Дюбоа изчезна.
— Голф Хотел Кило Виктор Чарли, записах. Анди, le bon Dieu е с нас, защото танкерът плава под либерийски флаг, а капитанът е англичанин. Едно от първите неща, които поисках, беше кутия с боя, боя… разбра ли?
— Ясно, направо чудесно. Продължавай!
— Тъй като корабът плаваше към Ирак, реших, че ще е най-добре да си мълчим и да останем на него, докато се свържем с вас, и… — През полуотворената врата Дюбоа забеляза, че иракският директор се приближава, и продължи много по-високо и с леко променен глас: — Тази задача е идеална, господин Гавалан, и се радвам да ви съобщя, че капитанът е много доволен.
— Окей, Марк, аз ще задавам въпросите. Кога трябва да завърши товаренето на кораба и кое е първото пристанище, в което ще спре?
— Вероятно утре. — Той кимна любезно на иракчанина, който седна зад бюрото си. — Трябва да пристигнем в Амстердам както е по график. — И двамата трудно се чуваха.
— Мислиш ли, че ще можеш да останеш на кораба за цялото пътуване? Естествено ние ще поемем разходите.
— Не виждам защо не. Мисля, че този експеримент ще се превърне в постоянна работа. Капитанът реши, че удобството си струва — да стои на котва край брега, но, когато пожелае, да може да направи кратко посещение на сушата — честно казано обаче, собствениците са направили грешка, като са поръчали 212. Един 206 би бил много по-добре. Мисля, че ще искат отстъпка. — Чу как Гавалан се засмя и това го зарадва. — Най-добре да освобождавам телефона, просто исках да те чуя. Фоулър изпраща сърдечни поздрави и ако е възможно, ще ви се обадя от кораба, когато минаваме край вас.
— Ако имаме късмет, няма да сме тук. Утре товарим и заминаваме. Не се безпокой, ще следя танкера ви през целия път до дома. След като минете през Ормузкия проток и напуснете водите на Залива, помолете капитана да се свърже по радиото или телекса с нас в Абърдийн. Става ли? Прехвърлям всички в Северно море, докато подредим нещата. О, сигурно нямаш пари, просто подписвай за всичко, а аз ще възстановя сумите на капитана. Как се казва?
— Тависток, Брайън Тависток.
— Разбрано. Марк, нямаш представа колко съм щастлив.
— И аз. A bientot. — Дюбоа затвори телефона и благодари на директора.
— За мен бе удоволствие, капитане — отвърна замислен той. — Всички големи танкери ли ще имат собствено хеликоптерно осигуряване?
— Не зная, господине. За някои би било разумно. Не е ли така?
Директорът леко се усмихна. Беше висок мъж на средна възраст, бе учил в Америка.
— Един ирански патрулен кораб наблюдава танкера ви от техни териториални води. Любопитно, а?
— Да.
— За щастие те си стоят в техни води, ние — в наши. Иранците мислят, че притежават Арабския залив, нас, Шат и водите на Тигър и Ефрат чак до изворите им — почти три хиляди километра.
— Толкова дълга ли е Ефрат? — попита Дюбоа. Предпазливостта му нарастваше.
— Да. Тя се ражда в Турция. Били ли сте преди в Ирак?
— Не, господине. За съжаление. Може би при следващото ми пътуване.
— Багдад е велик, древен, модерен — такъв е и целият Ирак, заслужава си да се посети. Имаме девет милиарда метрични тона доказани нефтени запаси и два пъти по толкова, които чакат да бъдат открити. Ние сме много по-ценни от Иран. Франция би трябвало да подкрепя нас, не Израел.
— Господине, аз съм обикновен пилот — рече Дюбоа. — Не се занимавам с политика.
— За нас това е невъзможно. Политиката е живот — ние сме открили това с мъки. Тук е дори Райската градина — знаете ли, че тук от шестдесет хиляди години живеят хора? Райската градина е само на стотина километра: там, където се сливат Тигър и Ефрат. Нашите хора са открили огъня, изобретили са колелото, математиката, писмеността, виното, градинарството, земеделието… тук са били Висящите градини на Вавилон. Шехерезада е разказвала приказките си на халифа Харун ал-Рашид, с когото може да се сравнява само вашият Карл Велики, тук са били и най-могъщите древни цивилизации — Вавилон и Асирия. Дори Потопът е започнал тук. Надживели сме шумери, гърци, римляни, араби, турци, англичани и перси — той сякаш изплю думата. — Ще продължим да ги надживяваме.