Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Аз също. Това, което наистина искам, е да разбера какво всъщност става. Единият от вариантите е да освободим Джасра и да попитаме нея, но не мисля, че ползата от това ще е особено голяма. Можеш ли да се свържеш по някакъв начин с Риналдо? Бих искала да говоря с него.
— Ами-и… да — казах аз. — Имам негова Карта.
— Използвай я.
Извадих Картата и се вгледах в нея. Съзнанието ми премина в нужното за контакта състояние и скоро образът оживя…
Там се здрачаваше, а Люк бе застанал край лагерния огън. Беше облечен в зелено и се бе загърнал в светлокафяво наметало, закопчано отпред със златна тока, върху която бе гравиран феникс.
— Мърл — каза той. — Моите хора са почти готови. Кога смяташ да атакуваме и…
— Чакай малко — прекъснах го аз. — Става въпрос за нещо по-различно.
— Слушам те.
— Далт отново е в подстъпите на Амбър и Вайъли иска да поговори с теб преди да сме го направили на салата.
— Далт? Там? В Амбър?
— Да, да и да. Твърди, че щял да отиде да си играе на друго място, ако му дадем двете неща, които желае повече от всичко — теб и майка ти.
— Шантава работа.
— Да, ние също мислим така. Искаш ли да поговориш с кралицата?
— Разбира се. Пренеси ме пр… — Люк се поколеба и ме погледна право в очите.
Аз се усмихнах.
Люк протегна ръка. Аз я хванах и в следващия миг той вече беше до мен. Огледа се и видя Вайъли, след което свали колана си заедно с меча и ми го подаде. После се приближи до нея, падна на дясното си коляно и сведе глава.
— Ваше Величество — каза той. — Дойдох.
Вайъли протегна ръка и го докосна.
— Вдигна глава — каза тя.
Люк го направи и чувствителните пръсти на кралицата внимателно се плъзнаха по лицето му.
— Сила — каза тя, — и мъка… Значи ти си Риналдо. Ти ни донесе печал, Риналдо.
— Аз също бях опечален. Ваше Величество.
— Да, разбира се — отвърна му Вайъли. — Несправедливите дела обикновено простират своите пипала върху невинните. Докъде ще стигнат те този път?
— Далт ли имате предвид?
— Не, теб имам предвид.
— О — възкликна Люк. — Сложих край на това. Повече никакви бомби и засади. Вече казах на Мерлин какво съм решил.
— Познавате се от няколко години.
— Да.
— Успяхте ли да се сприятелите истински?
— Той е една от основните причини, поради които реших да се откажа.
— Сигурно му имаш доверие, щом реши да дойдеш тук. Оценявам жеста ти — каза Вайъли. — Ето, вземи това.
Тя свали пръстена от показалеца си и му го подаде. Пръстенът беше златен, с млечнозелен камък, прикрепен с няколко златни нишки — сякаш митичен паяк бе сграбчил всички съкровища на света, за да ги запази от нечие посегателство.
— Ваше Величество…
— Носи го — каза тя.
— Ще го нося — отговори Люк и го сложи на малкия пръст на лявата си ръка. — Благодаря ви.
— Стани. Искам да знаеш какво точно става тук.
Той стана и Вайъли му разказа всичко, което преди това бе казала и на мен — за пристигането на Далт, за числеността на неговите хора, за позицията му и за неговите искания. Аз само седях изумен и си мислех за това, което току-що бе станало пред очите ми. Кралицата бе поставила Люк под своя закрила. Всички в Амбър знаеха добре какво означава този пръстен. Интересно какво ли щеше да каже Рандъм. Горкият Бил, целият му труд по случая се бе обезсмислил, тъй като сега разпитът без съмнение отпадаше.
— Да, аз познавам Далт — чух да казва Люк. — Някога споделяхме с него някои общи… убеждения. Но той се е променил. При последната ни среща се опита да ме убие. Не знам защо. Отначало си мислех, че магьосникът от Владението е завладял ума му.
— А сега?
— Сега просто не го разбирам. Имам чувството, че се е превърнал в марионетка, но не знам кой дърпа конците му.
— Значи мислиш, че това не е онзи магьосник?
— Не виждам смисъл да прати Далт за мен, след като вече веднъж бях в ръцете му и ме пусна.
— Така е — съгласи се Вайъли. — Как се казва този магьосник?
— Маскираният — отговори Люк. — Мерлин знае за него повече от мен.