Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Посветих се на поредния специалитет и дори успях да опитам няколко хапки от него, преди да чуя отново гласа й.
— Значи ли това, че довечера няма да ме посетите?
— Не мога — казах аз. — Ще бъда много зает.
— Разбирам, че сега времето ви е скъпо — каза тя, — но нима няма да успеем дори да поговорим?
— Зависи изцяло от това как ще тръгнат нещата. Заложил съм на адски много подробности и не е изключено съвсем скоро да ми се наложи да напусна Амбър.
Найда леко се сепна. Разбрах, че на върха на езика й е да ме попита къде смятам да ходя, но размисли бързо и вместо това каза:
— Колко жалко. Да приема ли това за отказ?
— Вашето предложение само за тази вечер ли важи? — попитах аз.
— Не, но доколкото знам, вие сте изложен на смъртна опасност. Колкото по-рано предприемете нещо срещу своя враг, толкова по-скоро ще можете да спите спокойно.
— Смятате, че съм в опасност дори тук, в Амбър?
Тя се поколеба за миг и после каза:
— Никой не е в пълна безопасност, където и да се намира. Особено когато неговият враг е толкова решителен и изобретателен.
— А мислите ли, че опасността би могла да идва оттук?
— Аз ви помолих да ми назовете имената. Вие би трябвало да знаете най-добре откъде идва опасността.
Незабавно се оттеглих. Капанът ми беше твърде плитко скроен и може би тя вече го беше надушила.
— Определено ме накарахте да се замисля сериозно — казах аз и се върнах към вечерята си.
По някое време забелязах, че Бил ме гледа така, сякаш иска да ми каже нещо. Поклатих му едва забележимо глава и той явно ме разбра.
— Тогава на закуска? — чух да казва Найда. — Това пътуване, за което споменахте, навярно също е свързано със сериозна доза риск. Няма да е зле да уредим нещата още преди да тръгнете.
— Найда — казах аз веднага щом успях да преглътна хапката си. — Аз също бих искал да сме наясно възможно най-скоро. Дали ако обсъдим този въпрос с вашия баща…
— Не! — прекъсна ме тя. — Той не знае нищо!
— Мисля, че разбирате желанието ми да узная откъде точно идва това предложение.
— Отговорът е прост — заяви тя. — Идеята е изцяло моя.
— Но някои от предишните ви забележки ме накараха да си мисля, че се ползвате от услугите на шпионските служби на Бегма.
— Не, предложението е изцяло мое.
— И все пак някой би трябвало… да реализира вашия замисъл.
— Там е предимството на моето тайно оръжие.
— Ще ми се да науча повече за него.
— Предложих ви услуга и ви гарантирах дискретност. Нямам намерение да ви улеснявам повече.
— След като идеята е изцяло ваша, това значи ли, че смятате да извлечете от нея някаква лична полза? И каква ще е тя?
Найда отвърна погледа си и доста време не пророни нито дума.
— Вашето досие… — каза тя накрая. — Останах наистина впечатлена от него. Вие сте приблизително на моята възраст, а вече имате зад гърба си цял куп интригуващи събития. Не можете да си представите колко скучни са повечето от документите, които трябва да преглеждам — селскостопански отчети, търговски баланси, финансови статистики. На практика не водя никакъв светски живот. Винаги трябва да съм на разположение. Всеки прием, на който отивам, е всъщност част от служебните ми задължения. Препрочетох досието ви няколко пъти и почувствах, че… нещо ме тегли към вас. Знам, че звучи глупаво, но е така. И когато прегледах някои от последните рапорти, осъзнах, че се намирате в огромна опасност. Затова реших да ви помогна с каквото мога. Имам достъп до най-различни държавни тайни. Една от тях ми дава възможността да ви помогна. Ако реша да се възползвам от нея, това няма да навреди на Бегма, но да я обсъдя с вас би било чисто предателство. Винаги съм искала да се запознаем и когато днес сестра ми ви отведе, аз изпитах истинска ревност. Все още ми се иска да намерите малко време за мен тази вечер.
Вперих поглед в нея. После вдигнах чашата си и отпих глътка вино.
— Вие сте… невероятна — казах аз. Това беше единственият отговор, който успях да измисля. Това, което току-що ми бе казала, беше или перфектно измислено, или просто самата истина. Ако Найда беше искрена, всичко добиваше леко патетичен оттенък. Ако пък беше майсторски скалъпено, ударът бе насочен безпогрешно. Тя заслужаваше или моите симпатии, или искреното ми възхищение. — Бих искал да се запозная с автора на рапортите в моето досие. Един ярък писателски талант е на път да се погуби в правителствените ви служби.