Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той се приближи до вратата и изгледа още веднъж Джасра от главата до петите.
— Добре — казах аз. — Давай да предполагаме тогава. Значи, нека предположим, че Далт ти отреже главата, за да си играе с нея боулинг, а аз заваря Джърт висок три метра, с малък ядрен реактор в задника. Ти каква застраховка ще предложиш срещу това?
Люк излезе в коридора и аз го последвах, като преди това щракнах с пръсти и оставих Джасра на тъмно.
— Искам просто да ти изясня как стоят нещата — каза той, докато заключвах вратата.
Поехме обратно по коридора и Люк добави:
— Същество, което притежава подобна сила, е зависимо от нейния източник.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Не съм наясно с детайлите, но съм убеден, че силата на Извора би могла да бъде обърната срещу този, който вече е почерпал от нея. Прочетох го в записка на Шару Гарул, но точно тогава мамчето си ги прибра отново и аз не ги видях повече. Доверие никому — такова й беше мотото.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че ако нещо се случи с мен и Джърт успее да те победи, тя би могла да го унищожи.
— О-о.
— Освен това ти препоръчвам да я помолиш за това много учтиво.
— Бих се сетил и сам.
— Кажи й, че съм приключил с отмъщението и съм получил своето. След това й предложи Владението в замяна на помощта й.
— Ами ако реши, че това не е достатъчно?
— Да върви по дяволите! Превърни я отново в закачалка! Дори Изворът не може да направи някого безсмъртен. Баща ми също отнесе стрела в гърлото, въпреки всичките си чудесии. Всеки си има слабо място. Само дето при някои то е доста по-добре защитено.
— Има ли все пак шанс да се съгласи? — попитах аз.
Люк спря и погледна свъсено.
— Има си хас да се съгласи ей така — каза той. — Разбира се, ще започне да се пазари, но накрая ще омекне. Нали тя също иска да си отмъсти на Маскирания, а така ще си върне и част от онова, което е притежавала. Но в никакъв случай не бързай да й се доверяваш. Каквото и да ти обещае, винаги ще й се иска да излезе суха от водата. Сигурно ще се опита да те изиграе. Но докато си свършите работата във Владението, ще ти е само от полза. После бързо ще трябва да измислиш начин, по който да я неутрализираш. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако аз не съм там, за да контролирам положението.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Още не знам. Не сваляй заклинанието от нея, преди да съм уредил въпроса с Далт.
Люк тръгна отново.
— Я чакай малко — казах аз. — Какво си намислил?
— Нищо конкретно, но както сам се изрази пред кралицата, пазарлъците са ми в кръвта.
— Понякога си мисля също, че житейските ти принципи са твърде гъвкави.
— Дано си прав — отвърна ми Люк. — Но що се отнася до настоящия момент, аз съм абсолютно честен спрямо теб и кралицата.
— И все пак не бих си купил използвана кола от теб, Люк.
— Влагам всичко от себе си във всяка сделка, а на теб винаги предлагам най-доброто.
Погледнах го, но физиономията му не издаваше никакви скрити помисли.
— Какво повече бих могъл да кажа? — добави той и бързо ми посочи стаята, в която бяхме оставили Вайъли.
— Засега нищо — отвърнах и двамата влязохме вътре.
Още щом се появихме на прага, Вайъли се обърна към нас. Изражението й беше също толкова неразгадаемо като това на Люк.
— Надявам се, че сега си по-добре екипиран, Риналдо — каза тя.
— Определено да — отговори Люк.
— Тогава да не губим време. — Вайъли вдигна ръката си и видях, че е хванала в нея Картата на Джулиан. — Ела насам.
— Сложи ръка на рамото ми — продължи тя, след като Люк застана до нея.
— Добре.
Той го направи, Вайъли се свърза с Джулиан и заговори с него. След няколко реплики в разговора се включи и Люк, за да обясни какво възнамерява да направи. Чух Вайъли да казва, че одобрява неговия план.
Няколко секунди по-късно Люк протегна свободната си ръка напред. Бе обърнат с гръб към мен, но аз бях призовал своето Логрус-зрение, за да не пропусна удачния момент. Пресегнах се, сложих ръка на рамото му и пристъпих напред едновременно с него.