Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
Сетне хвърли поглед по протежението. Балконът се намираше точно по централната линия на Евърнес. Вдясно от Еверет бяха предните витлови отсеци и единият от стабилизаторите. Прозорците на мостика и каютите на екипажа бяха скрити от предната извивка на корпуса. Зад гърба му бяха кърмовите крилни витла и елегантните извивки на опашните перки. Евърнес, какво красиво момиче си бил, помисли си той. Улови се по-здраво за парапета. Това беше истинско. Беше тук.
— Погледни нагоре — предложи с лукава усмивка Сен.
От изненада Еверет едва не се преметна назад през парапета. Лицето на Макхинлит се усмихваше широко към него от разстояние няколко сантиметра. Стоеше на корпуса с лице към обелено парче обшивка, широко около метър. Коланът, закопчан върху торбестия му оранжев гащеризон, го свързваше с въже към релса, която минаваше по дължината на гърба на Евърнес. Макхинлит се придвижваше като алпинист по повърхността на въздушен кораб. Пред очите на Еверет мъжът зави отново отметнатата обшивка, за да прикрие откритите ребра, след което прокара по ръбовете нещо, което наподобяваше нож. Там, откъдето минаваше ножът, снадката изчезваше. Кожата на кораба бе цяла и непокътната. Макхинлит бе забелязал Еверет и Сен. Той отново се усмихна широко към тях между краката си, отскочи от корпуса, отпусна двойното въже и се приземи леко на балкона непосредствено до двамата.
— Как го направи? — попита Еверет. — Искам да кажа — обшивката, нали е от нановъглерод?
Макхинлит му показа инструмента. Наистина беше нож, любопитно закривен. Ръбът на острието изглеждаше размазан като мараня.
— Изкормвач — каза Макхинлит. Той вдигна острието пред очите си и се взря с удоволствие в него. — Единственото нещо, способно да пререже нано, е нано. Разрязва и зашива, бързо и лесно. — После сгъна острието в дръжката му и го пъхна в един от многото си джобове.
— Е, още ли сме хакни-тип-топ и в изправност? — попита Сен.
— Разбира се. Най-сладкият кораб, който излиза от града, и това включва онази изнежена шведска птичка ей там — отвърна Макхинлит, докато откачаше въжето от колана си. Акцентът му беше толкова силен, а гласът толкова мек, че на Еверет се налагаше да се концентрира, за да проумява какво казва. — Значи си дошъл за претеглянето, а?
— Иска ми се да не го чувах от устата на всеки. Изнервям се.
— Овладей си нервите, малкият. Просто формалност. — Мъжът тръсна въжето, за да задейства лебедката някъде високо горе на гърба на кораба, която го нави. Той измъкна крака от колана и го преметна през рамо. — Така си е, синко.
Бяха везни, истински везни, инсталирани на товарния док. Два метра високи, два метра широки, от месинг, дърво и нитове: с блюда като онези, които богинята на правосъдието държеше високо вдигнати над Централния углавен съд на Олд Бейли. От едната страна имаше старо кожено кресло — толкова овехтяло, че пълнежът се подаваше през напуканата тапицерия. От другата, в противовес — голям стъклен цилиндър. Над цилиндъра бе разположен месингов кран, свързан към маркуч, който се губеше извиващо от поглед между контейнерите и сандъците. Присъстваше целият екипаж на Евърнес. Шарки стоеше до везните.
— Седнете, сър.
Еверет се приближи предпазливо до креслото. Накланящият механизъм беше застопорен, така че помръдна едва-едва под него. Краката му се залюляха.
— Един момент, мистър Шарки. — Капитан Анастейзия протегна ръка. — Мистър Синг, денкът ви, моля. — Еверет с нежелание предаде Доктор Квантум на капитан Анастейзия. — Задължително е всички членове на екипажа да бъдат измерени точно. Мистър Шарки.
Шарки ритна един лост, везните издрънчаха и краката на Еверет удариха в земята.
— „Претеглен си на везните“ — произнесе злокобно Шарки и завъртя колелото на металния кран.
В стъкления цилиндър нахлу вода. Шумът от гъргорещите тръби и шуртящата вода бе единственият звук на огромната товарна платформа. Лицата наоколо бяха мрачни. После Еверет почувства, че коленете му се разтягат и краката му напускат пода. Издигна се във въздуха, залюля се нагоре-надолу няколко пъти, докато Шарки регулираше по-фино притока, след което застина.