Беглец по равнините

— В най-лошия случай можем дори да се вържем за някоя гръмотевична буря — каза Сен. — Малко е опасно обаче. Ако объркаш нещо… — Тя остави изречението недовършено. Изглежда, се почувства неудобно, сякаш бе казала прекалено много.

Еверет опита да пресметне количеството енергия, заредено в плочите на батериите. Тук имаха технология, която беше на десетилетия пред всичко на З10. Акумулаторните им батерии използваха същите въглеродни нанофибри като покритието на кораба, скелета и подемните клетки. И все пак компютърната им технология — тяхната комптаторна технология — приличаше на нещо, което биха построили хората от викторианската епоха. Различни светове, различна технология.

— Сега отиваме да ти покажа къде е ЦНТ — каза Сен.

— Центърът на тежестта — произнесе Еверет, мислейки на глас. — Разбира се. Товарът и баластът трябва да са разположени равномерно около центъра на тежестта, за да бъде корабът стабилен.

— Умен си ми, а?

— Благодаря — каза Еверет.

Новите му боти тракаха по изплетената от въглерод пътека, деликатна като паяжина. Това беше. Органичност. Корабът бе тяло. Намираше се във вътрешността на нещо живо, в машина кит.

— Кажи ми за мистър Шарки.

— Какво за него? Той е помощник-капитан и отговорник по товарите.

— Искам да кажа, че онези пушки изглеждаха доста добре.

— Нали? Впечатли те, да? Очарова те, а? Голям е чаровник, с южняшкия му джентълменски вид, с маниерите му и с онези ми ти „сър“ и „мадам“, а после ти пуска Стария завет, за да вирнеш крачка и да го оставиш да те почеше по коремчето. Отговорник по товарите, войник на съдбата, авантюрист, джентълмен задника ми. Майлс О’Рахили Лафайет Шарки дори не е истинското му име. И не е никакъв джентълмен. Не е роден джентълмен. Е, казва се Майлс Шарки, проповедник и продавач на Библии. Ръководил е мисионерски пътуващ цирк из цяла Джорджия и Основните щати… оттам идват всички тези приказки за Бога. Веднага щом е успял, си е взел шапката и е обиколил Конфедерацията. Оттам пък идва това О’Рахили Лафайет. Там долу можеш да стигнеш малко по-надалеч, ако си джентълмен. Приказката, която разказва, е, че е застрелял татко си в дуел, защото е ударил майка му на „Пийчтрий“ в Атланта. Е, чини ми се на мен, наистина да е застрелял татко си, но едва ли е било заради старата му майчица. Чини ми се, дъртият да се е натряскал с ментов джулеп и устата му да е започнала да мели. На нашия Шарки не му се нрави някой да изглежда по-умен от него. По целия свят е бил, казва той: инкасатор, търговец на картини, измамник, телохранител, ловец на перли, барман, дипломат. Така разправяше, когато го взехме от Стамбул. Изплака ни някаква завъртяна история, как работил с царистите срещу османлиите и с османлиите срещу царистите, но се оправя добре с товарителниците и може да се спазари с всеки. Беше през и седма; тогава бях дете. Добър е нашият Шарки; обичам го това оми, но много му се иска да го харесват, а понякога… ами това не е особено привлекателно качество.