Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Не мисля. Вие двамата, вън.
— Искам да поръчам кафе.
— Вън — повтори сервитьорът, като се приведе, за да не го чуват от останалите маси. — Тук не сервираме на такива като вас.
— Какво? — възмути се Еверет, достатъчно високо, че да накара дамите да вдигнат очи от сутрешното си кафе и да се огледат.
— Искаш да кажеш, не сервирате на ветровици — обади се Сен.
— Налага се да напуснете — каза сервитьорът.
— Не, това е нередно — настоя Еверет. — Това е расизъм. Расистко е. Искам да говоря с управителя ви.
— По-добре не правете сцени — посъветва го сервитьорът.
Останалите сервитьори неусетно се бяха приближили в полукръг, на разстояние само едно щракване с пръсти. Някои от тях бяха едри мъже. Щеше да бъде унизително, ако ги изхвърлеха насила. По-лошо, щеше да привлече вниманието.
— Няма значение как го наричаш — рече Сен. — Няма да стоя, щом не ме искате. Хайде, Еверет Синг.
Еверет прибра Доктор Квантум. Обмисли дали да дръпне покривката от масата заедно със сребърната каничка за сметана и купичката за захар, и вазата с рози, и приборите за хранене с печата на „Румболд и Сакс“ така, че хубаво да се пръснат по пода, да събори спретнатите коледни елхички и блещукащите им сини светлини. Щеше да бъде дребнаво. И със сигурност щеше да привлече вниманието върху него. По пътя извън чайната обаче всяка стъпка го изпълваше с унижение. Усещаше очите на всички върху себе си. Ветровик.
— Всичко е наред. Случва се постоянно — каза Сен, като вдигна за последно брадичка по адрес на двамата сервитьори в пингвински костюми на вратата.
— Нищо не е наред — отвърна напрегнато Еверет.
— Добре, не е, но ние няма да го променим.
— Защо не? В нашия свят сме променили нещата.
— Така ли било? Впечатли ме.
— Видя ли лицето му?
— Имаше грязен мустак.
— Лицето му беше със същия цвят като моето.
— Така си е. — Изненадата на Сен беше непресторена. Беше разпознала общото, след което бе позволила на факта да напусне вниманието ѝ. В моя свят нямаше да се случи, помисли си Еверет. — Хайде, Еверет Синг. Горе на третия има кафе на самообслужване. Сигурна съм, че изгледът е добър. Няма да ги е грижа кой пие чая им там. — Тя разроши косата си, поизправи се и заяви наперено: — Може да съм отрепка, но съм отрепка с класа.
Така че вече два дни Еверет и Сен обитаваха масата зад колоната в кафетерията на третия етаж и никой не ги беше притеснявал, с изключение на сервитьорката, която минаваше на всеки час, за да разчисти чашите и приборите, както и роботът чистач — нещо подобно на кръстоска между трилобит и плъх, който се въртеше забързано около масите и се хранеше с изпопадали трохи от кейк. Беше машина, така че не се броеше за жива душа.
Сен остави на масата чаша чай и чиния с две виенски кифлички.
— За всеки случай ти донесох една. — Тя сръбна чай, изяде бледата, ронлива сладка с две ръце и избърса уста. Еверет не беше виждал някой да си пада толкова по сладкото. През последните три дни едва успяваше да я запасява с достатъчно индийски бонбони. Тя погледна оцелялата виенска кифличка. — Ще я ядеш ли?
Еверет махна с ръка.
— Мисля, че почти успях да снимам всичко, което исках. — Той почука изображенията, които беше заредил в Доктор Квантум. Най-важното: Шарлът Вилие, десет снимки за последните два дни и сутрин, до една етикирани с времеви маркер. Беше облечена зимно: шал от пухкава кожа, ръкавици, палта от брокат. Пусна снимките на автоматично разглеждане. — Това е Шарлът Вилие. Разпозна ли я?
— Бона шапки — каза Сен.
— Тя е агент на Множеството в моя свят от З3. Вярвам, че е човекът, отвлякъл баща ми. Иска да се добере до Инфундибулума. И е умна… много умна. Хвърли един поглед на Доктор Квантум и почти го разгада, там и тогава. Но не смятам, че работи сама. Колет спомена, че в Множеството действа вътрешна група, която има свои собствени планове. Все още не знам кои са, нито какво искат, но когато се запознах с нея, се запознах и с този човек. — Еверет отметна на преден план снимката на Ибрим Ходж Керим, уловен на излизане от лъскаво черна електрическа кола. Носеше кожено куфарче и елегантно украшение на шапката си. Изглежда, бързаше и бе разтревожен. Асистентът, облечен в дрехи в стила на З3, държеше отворена вратата пред него. — Това е Ибрим Ходж Керим. Агент на Множеството от З2 за моя свят. Не мисля, че е с Шарлът Вилие. Не знам защо смятам така. Просто имам усещането, че може да му се има доверие.
Еверет придърпа друга снимка на светлокос мъж, който носеше един от бизнес костюмите в света на Еверет.