Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Непрекъснато, сър. „Изкупвайте благовремието, защото дните са лоши.“ „Пазете се всеки от своя приятел и не вярвайте на нито един брат! Понеже всеки измества брат си и всеки приятел обикаля и клевети.“ „Защото непременно ще те избавя; и няма да паднеш от нож, но животът ти ще ти бъде за корист, понеже си уповавал на Мене“, казва Господ.
— Цялата Библия ли знаеш наизуст? — попита Еверет.
— До последната дума — прекъсна ги Сен. — Най-добре Стария завет. И звучи по-хубаво.
— „Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми — цитира Шарки. — Вие, които треперите от словото на Господа, слушайте словото Му.“ Псалм 119, стих 105, и Исая 66, стих 5. Не бяхме представени официално един на друг, сър. Предишната ни среща премина малко напрегнато. Казвам се Майлс О’Рахили Лафайет Шарки, гражданин на Конфедерираните американски щати; отговорник по товарите, войник на съдбата, авантюрист, джентълмен: Атланта е моят дом, а раят — очакванията ми за бъдещето. — Той свали шапката си със замах. Косата му бе дълга и посребрена, макар че според Еверет мъжът бе в трийсетте си години. Момчето взе твърдо предложената му ръка.
— Еверет Синг, сър. — Маниерът на изразяване на Шарки беше заразителен: — Вратар, математик, пътешественик, беглец по равнините.
Едната вежда на Майлс О’Рахили Лафайет Шарки се повдигна на около милиметър. Той се поклони.
— За мен е чест, сър.
20.
Еверет висеше на въжето и се изкачваше през вътрешните органи на Евърнес. Под него беше товарният отсек, където Шарки провеждаше с един хамалин внимателни преговори по предаването на контейнери, които трябваше да се експедират за Санкт Петербург. Над него — подобни на облаци, бяха редиците от газови клетки и Сен, на един човешки бой разстояние от главата му, уловена за въже с лекотата и грацията на ангел. Тя му се усмихна широко. Мисленето в три измерения беше лесно — на него му се налагаше да мисли в седем измерения, за да побере в Инфундибулума случайните адреси на Теджендра за Портала на Хайзенберг. Живеенето в три измерения — на практика във вътрешността на по-голям, кух обект — не беше чак толкова лесно. Но започваше да свиква, да заучава точния момент и ориентацията, да мисли, че най-късото разстояние между две точки обикновено е през, не покрай. Представяше си го като опазване на голова линия с размерите на презокеански лайнер. Сен се залюля през централната пътека и скочи леко върху мрежата. Еверет я следваше плътно.
Сен искаше да го разведе из кораба преди претеглянето — втория път през този ден, за който чуваше злокобната дума. Първо му показа помещенията за екипажа — камбуза го знаеш, стаята за инструктаж на капитана я знаеш; заведе го при собствената му малка каюта — ветровиците я наричаха лати; помогна му да опъне хамака си и му демонстрира как да го използва, без да се преобръща на пода. Дори го удостои с едно бързо минаване покрай собствената ѝ лати. Еверет остана с впечатлението за козметични флакони, струпани върху всяка свободна повърхност, за разхвърляно бельо (доста оскъдно, както му се стори) и за постери на ръгбисти без ризи. Мостикът: сърцето на кораба. Беше по-малък, отколкото очакваше. Ако целият екипаж заемеше работните си места, щеше да се претъпче. Но изгледът през високия от пода до тавана прозорец бе покоряващ: зимен следобед в Хакни Грейт Порт, въздушни кораби, които се носеха безметежно през пурпурнозлатистата декемврийска линия на хоризонта, облаци пушек и пара, които се надигаха по ръба на света. Еверет почти не обърна внимание на приборите и инструментите за управление на кораба; ръчките, подемните лостове, помпите за баласта, джойстиците, които обслужваха контролните повърхности, компасната кутия, компютърните дисплеи, които грееха зад увеличителните си монокли, банките от монитори за вътрешно наблюдение — за наглеждане на огромното тяло на Евърнес, отвън и отвътре. След това — надолу по стълбище, привеждане надве в тесните обслужващи пространства под товарната палуба, сред акумулаторните батерии; редици и редици от тях, вклинени толкова плътно, че Еверет едва успяваше да се промъкне между тях. Бяха затоплени и бръмчаха, и изпълваха клаустрофобичните теснини с възбуждащия, пикантен мирис на електричество. Евърнес, подобно на всички въздушни кораби от неговия клас, се задвижваше от електричество. На док в Хакни Грейт Порт се презареждаше от пристанищната мрежа, но беше проектиран така, че да може да черпи от всеки наличен източник на електрическа енергия.