Няма връщане назад

Ето защо настроението на Слава Боровенко, въпреки бурно прекараната вечер, беше определено приповдигнато. Лиза пазеше мрачно мълчание и той с големи усилия успя да поведе разговор, но постепенно тя омекна, след като се убеди, че съпругът й обсъжда плана за действие заинтересовано и конструктивно.

— Днес трябва да отидем на „Сретенка“ по-рано — делово разсъждаваше той, докато похапваше от сладката оризова каша с ябълки и стафиди — любимата му закуска — и да чуем какво става в апартамента, докато маестрото се разхожда по булевардите.

— Защо? — напрегнато попита Лиза. — Какво може да става там? Там ще бъде само старицата.

— Тя може да разговаря с някого по телефона и да се изтърве нещо. Снощи ги слушах, докато писателят си легна, и останах с впечатлението, че старата знае с кого и защо се е срещнал в ресторанта. Там, разбираш ли, се е създала една пикантна ситуация, при която Богданов крие нещо от старицата, а тя се досеща и постоянно го подкача за това. В смисъл, че не е работа това и че тя не одобрява поведението му, и че покойната му майка не би го одобрила.

— А Богданов какво? — В гласа на Лиза се появи заинтересованост.

— О, маестро Богданов е самото високомерие — изхъмка Слава. — Че нали, Глаша, не изпростявай, Глаша, не приказвай глупости, какво си си въобразила, чети по-малко криминалета и така нататък, и изобщо, как смееш да ме подозираш в такива неща. Вчера дори се скараха, но аз не различих нито дума: Богданов отиде в кухнята при старата, а оттам почти нищо не се чува, само разбрах, че двамата се карат и са много недоволни един от друг. А после някой му се обади по телефона, дали беше някоя от бившите му съпруги, дали внучка, не разбрах, той нито веднъж не изрече името, но употребяваше глаголите в женски род. Слушалката отначало вдигна старицата, веднага сниши глас и взе да шепне, не чувах добре, но различих нещо като „после ще ти кажа, защото той ще се ядоса“. Чак после извика домакина. Затова си помислих, че бабата е в особено близки отношения с тази роднина и докато маестрото се разхожда, много е вероятно тя да й се обади и да й каже нещо интересно за нас. Между другото, когато тя си тръгваше снощи, Богданов й каза рязко на сбогуване: „И ако обичаш, Глаша, престани да се бъркаш в моите работи и да ме занимаваш с глупости“. Е, какво, тръгваме ли?

Той гаврътна до дъно втората си чаша кафе и стана. И Лиза стана от масата, бързо събра в мивката използваните съдове.

— Довечера ще ги измия. Само че днес ще взема моята кола — каза предизвикателно.

— Да, разбира се, разбира се — кротко отвърна Боровенко.

Пред блока на Сретенския булевард стигнаха малко след девет. Искаха да паркират както в предишните дни, точно пред входа, но в съботната сутрин всички места се оказаха заети: собствениците на коли, за съжаление, нямаха порочния навик в почивен ден да стават рано и да тръгват за работа. Наложи се да паркират по-далече, но така, че да виждат входа. Лиза заключи колата си и се премести при мъжа си, който веднага си сложи слушалките и се приготви за работа.