Няма връщане назад

— О, дори така? Какво, дефицит на приятелки ли има при вас? — не повярва Настя.

— Ще ви обясня…

Уразова въздъхна така горчиво, че Настя за миг забрави и за едрите диаманти на ушите и на пръстите й, и за безумно скъпата наметка, украсена с кожи от чинчила, и за шофьора и бодигарда. Пред нея седеше нещастна самотна жена, макар че е ужасно странно как може да си самотна, когато имаш съпруг и четири деца. Чеботаев май говореше нещо и за пето дете.

— Омъжиха ме за Алишер, когато той овдовя. За пръв път се оженил късно, взел си съвсем младо момиче, то умряло при раждане, както и детето. С една дума, когато се уговорил с родителите ми, вече беше минал четирийсетте, а аз бях на осемнайсет. Поставиха ме пред свършен факт, никога преди това не бях виждала Алишер. При нас така е прието. Не знаехте ли?

— Знаех — кимна Настя, — само че мислех, че всичко това е останало далече в миналото. Чела съм за това в книгите.

— Не, не е в миналото. Ние така живеем. Не всички, разбира се, но много от нас. Жената трябва да си седи вкъщи и да си гледа децата. Децата трябва да са много. Алишер не ми позволи да кандидатствам в институт, веднага започнах да раждам. Само не ме разбирайте неправилно, аз обожавам децата си. Но ми е скучно. Скучно ми е да седя вкъщи и да се правя на господарка. Алишер кани на гости свои приятели и партньори със съпругите им, но аз не мога да намеря общ език с тях, съвсем различни са. През целия си живот са прочели три книжки и сега черпят цялата си информация една от друга, дори телевизия не гледат; веднъж отворих дума за новия филм на Алмодовар — ами никоя от тях не беше го гледала, и името не бяха чували дори. Разбира се, бъбрим си — за децата, за прислугата, за дрешки, но на мен това ми е скучно, разбирате ли? — отчаяно възкликна Нора. — И ето, появяват се Егор и Лена, моя връстница, в нейната глава ги няма всичките тези глупости, които обикновено обсъждам с другите жени. С Лена можех да разговарям нормално, тя имаше остър ум, много четеше и изобщо… Господи, толкова се зарадвах, че вече ще имам истинска приятелка! Защото аз не мога сама да избирам с кого да се запознавам и кого да каня вкъщи, Алишер решава това, а ме запознава само със съпругите на приятелите си. Не, да не си помислите, че ориенталските семейства всичките са такива, не, но при нас… Изобщо Алишер е такъв, какъвто е, и със семейството си се държи така, както смята за добре, и вкъщи води само хора като него самия. Егор беше единственото изключение.

— Защо? — за трети път попита Настя, учудена, че се налага да задава един и същ въпрос.

— Не знам точно. Алишер по принцип не прави бизнес с руски партньори, само с наши. Може би е смятал, че по манталитет Егор прилича на него. Не знам. Алишер има приятели руснаци, те ни идват на гости, но всъщност са като Алик, тоест привърженици на патриархалния начин на живот, съпругите им не работят и така нататък. Съпругът ми никога не ми е обяснявал защо е направил изключение за Егор, той изобщо нищо не ми обяснява, това не е прието.