Легендата за Линкълн [bg]

Касиопея беше попадала в трудни ситуации, някои от които дори бяха опасни за живота й, но не си спомняше момент, в който да се е чувствала по-неудобно. Първата й мисъл беше как е възможно Котън да е тук, в Австрия, в хотел „Голденер Хирш“. Втората беше дали Стефани знае за това. Със сигурност не. Ако знаеше, щеше да я предупреди за тази възможност, особено предвид обстоятелствата. После изпита чувство за вина. Дали беше предала доверието на Котън? Дали той смяташе, че го е направила? Какво изобщо знаеше?

— Вашето име трябва ли да ми говори нещо? — попита Хосепе.

— Би трябвало.

— Никога не съм срещал човек, който да се казва Котън. Не се съмнявам, че зад това име се крие някаква история. Прав ли съм?

— Историята е дълга.

Касиопея забеляза, че Котън не беше протегнал ръка, а суровият поглед в зелените му очи не й харесваше.

— А коя сте вие? — попита я той.

— Не съм убедена, че това има значение, след като явно никой от нас двамата не ви познава — отговори тя.

Гласът й беше рязък. Изражението й беше студено.

— Аз съм служител от Министерството на правосъдието на САЩ — заяви Малоун.

Не беше произнасял тези думи от три години, когато беше подал оставката си и се беше преместил да живее в Дания.

— Защо го казвате по този начин? — попита Касиопея. — За да ме уплашите?

— Госпожо, ще се наложи да ни извините. Дойдох тук, за да говоря с господин Саласар.

— Казвате ми да си гледам работата, така ли?

— Точно това ви казвам. Може би ще е по-добре да изчакате навън.

— Дамата няма да ходи никъде — намеси се Саласар.

В гласа му определено се долавяше острота.

Малоун нямаше нищо против тя да остане. Беше му липсвала. Лицето й. Гласът й. Но трябваше да остане в роля, както го правеше и тя. Затова попита:

— Дамата е под твоя протекция, така ли?

— Каква работа имате с мен? — попита го в отговор Саласар.

Малоун обмисли въпроса и сви рамене.

— Окей. След като я искаш тук, ще го направим по твоя начин. Нещата се промениха. Нашето разследване срещу теб вече не е секретно. Води се открито, в лицето ти. И аз съм тук, за да го приключа.

— Това не ми говори нищо.

— Да накарам ли да се обадят в полицията от хотела? — обърна се Касиопея към Саласар.

— Не, аз ще се справя — отговори Саласар и се обърна към Малоун. — Господин Малоун, не знам за какво говорите. Твърдите, че Министерството на правосъдието на САЩ води разследване срещу мен? Ако е така, е новина за мен. Но дори да е вярно, имам адвокати, които се грижат за моите интереси. Ако ми оставите визитна картичка, ще им предам да се свържат с вас.