![Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/9/legendata-za-linkln-bg-download.jpg)
Легендата за Линкълн [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-357-9
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:
Което означаваше, че потенциално близо шейсет и два процента от жителите на САЩ са склонни да подкрепят отделянето на своя щат.
Не беше толкова голяма изненада.
— Точно затова трябва да сменим тона — каза Роуан. — За щастие, ако ми позволите да цитирам Джон Пол Джоунс, „ние все още не сме влезли в битката“. Как сме от юридическа гледна точка?
— Накарах моите студенти да разработят този въпрос като хипотетично упражнение по правна логика — отговори университетският преподавател. — Всички те са интелигентни хора и разработиха солидна теза.
Роуан заслуша обяснението на професора.
Декларацията за независимост съдържаше ясното твърдение, че „когато една форма на управление стане гибелна за тези цели, право на народа е да я промени или отмени и да учреди ново управление, като постави в основите му такива принципи, каквито той смята най-полезни за своята сигурност и щастие“.
А по-нататък в Декларацията недвусмислено се казваше, че „когато дълга поредица от злоупотреби и посегателства, преследваща все една и съща цел, разкрива замисъла хората да бъдат поробени под един абсолютен деспотизъм, тяхно право и задължение е да съборят това управление и да намерят нови пазители на своята сигурност и бъдеще“.
Всяка една от първоначалните тринайсет колонии беше обявила собствената си независимост от Великобритания. След войната Англия беше признала всеки един щат за суверенен. Впоследствие щатите бяха съставили Договора за Конфедерацията с идеята за вечен съюз и бяха назначили федерално правителство, което да изразява общите им интереси. Но през 1787 г. щатите бяха напуснали този вечен съюз и бяха приели нова Конституция. В тази нова Конституция никъде не присъстваха думите „вечен съюз“ и нито един щат не се беше съгласявал на такова условие, когато я беше ратифицирал. Нещо повече — щатите Вирджиния, Роуд Айланд и Ню Йорк специално си бяха запазили правото да се отцепят, когато бяха ратифицирали Конституцията, и останалите щати не бяха възразили.
Роуан беше доста доволен от чутото.
След Гражданската война всеки призив за отцепване беше заглушаван с припомнянето на факта, че Югът беше загубил войната и през 1869 г. Върховният съд на Съединените щати беше постановил, че това действие противоречи на Конституцията.
Професорът извади един подвързан том, дебел около шест сантиметра.
— Това е техният анализ на всяко съдебно решение в страната, което се отнася до проблема за отцепването. Става дума най-вече за федерални дела от средата на деветнайсети век, но има и няколко решения на щатски съдилища. Всички поддържат тезата, че самата концепция за отделяне от Съединените щати е незаконна.
Роуан го зачака да продължи, за да чуе онова, което му трябваше.
— Но почти всички тези решения се базират на прецедента от делото „Тексас срещу Уайт“ — добави професорът. — Ако не се брои това дело, прецедент не съществува. Озоваваме се в девствена територия. Специално ги накарах да анализират този аспект с особено внимание. Заключението им не подлежи на съмнение.
Той остави подвързания том на масата пред себе си.
— Всичко се опира на това дело като къщичка от карти. Ако се премахне то, цялата конструкция ще се срине.
Роуан разбираше, че неговият сподвижник говори за юридическия прецедент, но същата метафора беше приложима и за съюза на петдесетте американски щата.
Отделянето беше въпрос, по който Роуан разсъждаваше отдавна — още откакто беше решил, че федералното управление е безвъзвратно увредено. Федералното правителство беше станало твърде голямо, твърде арогантно и твърде глупаво. Основателите на държавата бяха водили дълга и кървава война срещу централната власт — на Англия и краля — точно за да не бъдат управлявани от авторитарни институции. През 1787 г. е било очевидно, че нито един щат не може да бъде принуден нито да се присъедини, нито да остане в съюза. И двете решения са били прерогатив единствено на населението на съответния щат. Нещо повече — формулираното точно по този начин предложение на федералното правителство да се позволи да възпрепятства отцепването на щатите е било отхвърлено от делегатите на конвента.