Зодия убиец [bg]

— Мога ли да ви помогна? — попита го тя.

Той й показа полицейската значка.

— Детектив Лонг, полиция на Бостън — представи се. — Днес ви се обаждах по телефона във връзка с едно разследване.

Тя кимна.

— Очаквахме ви — отвърна и отстъпи назад, след което подкани с жест детектива да влезе. — Аз съм Соня Хардинг, една от личните асистентки на сенатора.

— Той и други ли има?

— Сенаторът е много зает човек.

— Не се и съмнявам.

Тя хвърли предупредителен поглед към него.

— Сенаторът е по работа в момента, но скоро трябва да се върне. Помоли да го почакате в библиотеката.

Тя го отведе в зала, която сякаш беше излязла от английско аристократично имение. Махагонови рафтове заемаха стените от пода до тавана, извисявайки се на четири метра над тях. Две стълби на колелца, закрепени на медни релси върху рафтовете, позволяваха достъп до намиращите се нависоко книги. Мебелите бяха кожени, включително и повърхностите на две масички за четене.

Върху две от стените бяха окачени старинни литографии с изображения на някакви изкопни работи. Те привлякоха вниманието на Лонг и той се приближи към тях, за да ги разгледа по-добре.

— Насипи — поясни Соня Хардинг.

— Моля? — попита Лонг.

— Насипи. — Тя посочи с ръка. — Показват насипите в течение на времето. Над седемдесет и пет процента от днешен Бостън някога е бил покрит от вода. По-голямата част от града е върху изкуствени насипи.

— Не знаех, че е толкова много.

Тя кимна и му посочи няколко репродукции.

— Това е сметището на Бек Бей. Прадядото на сенатора е бил инженер. Отговарял е за пресушаването на района от Фенуей до Чарлз Ривър. Близо две хиляди и четиристотин декара блата и мочурища са се превърнали в модерен жилищен квартал. В продължение на близо четирийсет години, на всеки десет минути в Бек Бей са изсипвали по един вагон пръст и чакъл. Така по онова време градът удвоил площта си, а семейството на сенатора станало едно от най-богатите в страната.

— Изглежда знаете доста по въпроса.

— Старая се да науча колкото се може повече за сенатора.

Соня Хардинг го заведе при едно кресло с висока облегалка, за тапицирането на което навярно бяха пожертвани няколко телета. Личната секретарка седна срещу него в друго такова кресло.

— От колко време работите при сенатора? — попита я Лонг.

— От три години.

— Харесва ли ви?

— По-добре е от предишната ми работа.

— Която беше?

Тя се усмихна.

— Когато се обадихте, не ми казахте за какво ще е срещата.

— Не, не ви казах.

— Ще ми кажете ли сега? Може да спестя от ценното време на вас и на сенатора.

— Трябва да говоря лично със сенатор Бюканън.

— Сигурен ли сте? Може да съм ви от помощ, докато го чакате.

— За нищо на света не бих искал да ме обвинят, че съм отхвърлил помощта ви. Може да ми дадете малко обща информация. Вие тук ли работите постоянно?