Зелени сенки, Бял кит [bg]

Не, нямаше да мисля за това!

За мен имаше само един Майк. Този, когото самата Ирландия бе оформила от дъжда и лошото време, от сеитбите и жътвите, от своите малцове и хмелове, от втасванията и бутилиранията, от кръчмите с цвят на узряло зърно, от вълнуващите се от нощния вятър ечемик и пшеница — добрият шепот, който се чува надалеч в гората или мочурището, докато преминавате. Това беше Майк до мозъка на костите, до очите и сърцето, до сръчните ръце. Ако ме попитате какво прави ирландците такива, каквито са, ще ви посоча пътя, по който да тръгнете, и ще ви кажа къде да свърнете за бара на Хийбър Фин.

Първият ден от постите. Докато успея да преброя до десет, вече бяхме в Дъблин!

На следващата вечер отново бях в Килкок. Излязох от вратата на великия си работодател и таксито ме чакаше, боботейки с мотора си. Наведох се, за да сложа в ръцете на скъпия Майк една специална бутилка.

Решително, жарко, умоляващо, с цялата дружеска настойчивост, каквато има на света, погледнах в суровото, непознато, изцъклено лице на този чудесен човек.

— Майк — казах.

— Сър! — извика той.

— Направи ми една услуга.

— Каквато поискате!

— Нося ти нещо. Това е най-доброто отлежало ирландско уиски, което успях да намеря. И преди да потеглим, Майк, искам да го изпиеш — всичкото, или поне част от него. Ще го сториш ли заради мен? Закълни се във всичко най-свято, че няма да ми откажеш.

Той претегли чутото и самата мисъл сякаш поуталожи гибелния пламък в очите му.

— Поставяш ме в адски затруднено положение — каза.

Насила затворих пръстите му около гърлото на бутилката.

— Защо не се откажеш от нещо друго за през постите?

— Какво друго има в Ирландия, че да се откажа от него? Но я чакай малко! Ще се откажа от жените!

— Ходиш ли още по жени?

— Не — отвърна той. — Но все едно, ще се откажа!

И отпи от шишето.

Докато го правеше, велико спокойствие, мир и ведрина се разляха по устата, по очите, по цялото му лице, а костите му тихо се отпуснаха под дрехите.

Погледнах го внимателно.

— Ех, Майк, Майк. Най-сетне се върна.

— А колко надалеч бях отишъл — отвърна той.

И бавно поехме към Дъблин.