Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Хем дете, хем мъж — измърмори Кери, докато го наблюдаваше как пресича вътрешния двор.
— Надарен е с невероятна интуиция.
— По отношение на конете?
— По отношение на мен. — Кери обърна глава и се втренчи в него. — Бил е прав да се страхува, че ще ти причиня зло. Сбъркал е само времето.
— Нека да не говорим за това, моля те. — Кери сведе очи.
— Аз обаче изпитвам необходимост да го направя. — Гласът му бе тих, макар че едва ли някой щеше да ги чуе сред врявата, която вдигаха децата, скупчени пред телевизора. — Боли ли те?
— Вече ти обясних, не ме боли.
— Защо не ме предупреди?
— По този въпрос също се разбрахме. Не би ми повярвал.
— Тази сутрин може би не, но…
— Кога? Кога, Линк? В кой момент от нашето приятелство щеше да ми повярваш? Кога според теб щеше да е подходящо да спомена този факт? — Кери въздъхна тежко. — Пък и какво значение има? Рано или късно щеше да се случи.
— Но не толкова…
— Не толкова какво?
— Грубо.
— Е, нищо… — Тя първа извърна очи, след като дълго се взираха един в друг.
— Причиних ли ти болка, Кери?
— Не. — Физическото неразположение бе дребно, но емоционалното — фатално. Беше я обладал от гняв. Не от любов, нито пък за да получи удоволствие, а за да си отмъсти. Тялото й не бе наранено, но сърцето й беше съкрушено. Линк неволно бе нанесъл осакатяващ удар на чувствата й, но тя по-скоро би умряла, отколкото да му признае. Наклони упорито глава. — Нали това искаше да чуеш? Ако ме беше наранил, част от вината ти би отпаднала.
— Какво имаш предвид? — Линк застрашително сви вежди.
— Единствената ти цел бе да ме принудиш да ти призная, че ме привличаш. Беше решил да ме накараш да те моля, спомняш ли си? Е, аз го направих. Мечтата ти се сбъдна, нали?
— Не, по дяволите!
Приближи се до нея. Лицето му бе почервеняло от ярост. От тялото му се излъчваше топлина. Кери се почувства измамена, че не е усетила голата му плът. Бяха стигнали до края, но тя все още не познаваше удоволствието, което би изпитала от допира на гладката си кожа до мускулестото му тяло. «Проклет да е, искам да знам!» — изкрещя тя наум.
— Желаех да те унижа, но не биваше да те наранявам. Нямах представа, когато… Опитах се да спра веднага щом почувствах… — Очите му се спряха на устните й. — След първия допир вече не успях да се въздържа.
Отново дълго се взираха един в друг. Всеки си спомняше приятното усещане, когато телата им се докосваха. Линк изгаряше от нетърпение да я прегърне, но знаеше, че не бива. Ето защо изля безсилието си, като извика гневно:
— Трябва да признаеш, че си позакъсняла с първия си… опит.
— Така и не намерих подходящия момент. Майка ми умря, когато бях на шестнайсет години. После придружавах баща си навсякъде. Беше ми трудно да вместя любовна връзка в графика на посланика. А през последните години…
— … се мъчеше да попречиш на баща си да влезе в затвора.
— Не! — Кери се изчерви. — Опитвах се да му попреча да се погуби. Не ми оставаше време за мъже.
— Не знаех — каза Линк, искрено притеснен от думите си.
— Това, което не знаеш за мен, господин О’Нийл, ще запълни цяла енциклопедия. От самото начало стигна до прибързани изводи, създаде си погрешно впечатление…
— А чия беше вината? — Гневът беше единственият начин да потуши пламъка, обгърнал тялото му. — Защо ти бяха нужни всичките тия преструвки? И имаш дързостта да ме обвиняваш в прибързани изводи! За твое сведение беше много по-убедителна като проститутка, отколкото като монахиня.
— Как смееш! — Кери едва се владееше.
— В бара ръцете ти ме опипваха твърде ловко.
— Докоснах те само по бедрото!
— Косата. Сочните устни. Прелъстителният поглед. Роклята, разголила гърдите ти.
— Забрави за нея.
— Трудно ще ми бъде, миличка. Всичките тези уловки наистина ли бяха необходими? Защо веднага не ми обясни кой е баща ти?
— Защото, ако си спомняш, те взех за наемен войник — подъл, долен, безскрупулен…
— Престани с обидите и ми отговори на въпроса. Защо не ме накара да изтрезнея и не ми каза коя си?
— Понеже не знаех кои са приятели и кои врагове на баща ми в Монтенегро. Враговете бяха повече от приятелите му. Реших, че заради себе си и заради децата е по-добре да не ти казвам коя съм. Ако бяха разбрали, бунтовниците щяха веднага да ме убият. Името ми се пазеше в тайна.
— Какво, по дяволите, търсеше там? Макар да си завършила Сорбоната, не си особено умна.
— Някой трябваше да помогне на децата. — Кери не обърна внимание на оскърбителните му думи.