Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Дотогава ще се върнем — засмя се Джени.
— Хайде, поразходи се. Ще се поразсееш — нежно я бутна Рокси.
След като се изкъпа и се облече, Кери отново обиколи терасата. Кейдж и Линк бяха по бански в басейна. Кейдж подхвърляше Трент над главата си, а Линк си играеше с Лиза. Погледът й се замъгли от сълзи, докато наблюдаваше Линк и детето. На лицето на мъжа грееше усмивка, а очите му весело искряха. Линк я усети, вдигна глава и се втренчи изпитателно в нея. Кери се притесни. Почувства как я заля гореща вълна. Сега тялото й му бе познато. Вече нямаше тайни от него. Чудеше се дали мъжът знае, че изпитва приятна болка там, където я бе докосвал с ръце и с устни.
Лиза вдигна умолително ръчички към Кери. Тя коленичи. Линк притисна към гърдите си детето и го занесе до ръба на басейна. Кери се наведе и целуна мократа й бузка.
— Довиждане, скъпа.
— Довиждане — дойде неочакваният отговор, и то от страна на Линк. И двамата се изненадаха. Очите им се срещнаха и времето сякаш престана да тече. После Кери се изправи рязко и тръгна към Джени, която я чакаше в колата. Сърцето й биеше по-бързо, отколкото се движеха краката й.
Спряха на няколко места. Кери пазаруваше на кредит, който Кейдж й бе уредил. Купи си дрехи, бельо и обувки.
— Не съм и предполагала, че в една дрогерия човек може да намери толкова прекрасни неща — възкликна тя. Ровеше в торбата с покупките, докато пътуваха обратно към ранчото. — Сякаш съм попаднала на златна мина. Лосион за лице, балсам за коса, лак за нокти. Не съм свикнала с подобен лукс.
— Трябва да отидеш на почивка в някой първокласен курорт с минерални бани. Струва си да си го позволиш.
— Не — Кери поклати глава. — Още е рано. Имам много работа.
— Нали не възнамеряваш да се връщаш в Монтенегро? — Джени притеснено я стрелна с очи.
— Не. Вече е много опасно. Не ми се иска да умирам. Но е необходимо да свърша куп неща тук. Да събера пари за храна, за лекарства… — Гласът й заглъхна и тя се взря с невиждащи очи в пейзажа, който отминаваха.
— Не е възможно да продължиш до безкрайност да изкупваш греховете на баща си, Кери — изрече тихо Джени. — Рано или късно би следвало да се погрижиш и за личния си живот.
— Знам — Кери въздъхна тежко.
— Сутринта двамата с Кейдж май издадохме тайната?
— Не се тревожи. — Кери трепна, но лицето й остана съвсем спокойно. — Линк, така или иначе, щеше да научи.
— Извинявай. Предположихме, че е разбрал коя си. Когато изтърси, че те мисли за…
— Моля те! — Кери вдигна ръка, за да попречи на приятелката си да произнесе думата. — Достатъчно се срамувам. Не ми напомняй за мръсния номер, който му скроих.
— Давам си сметка, че не ти е приятно, но трябва да си изясня нещата. Защо го накара да вярва, че си монахиня?
— Не се притеснявай. Съвсем нормално е да полюбопитстваш. — Внимателно подбираше думите, за да може Джени да схване правилно мотивите й. — Вече ти е известно как го подмамих да тръгне от бара с мен.
— Преоблякла си се като проститутка.
— Да. Въобразявах си, че се държа като проститутка. — Кери извърна глава. — Линк е силен мъж и…
— Представям си какво се е случило после. Не е бил склонен да ти прости, когато си му обяснила ситуацията.
— Ти как би постъпила, ако беше на мое място? — попита Кери.
— Едва ли щях да проявя подобна находчивост. — Джени й се усмихна съчувствено. — Тази сутрин той беше доста… разстроен, когато узна истината.
— Меко казано.
— Беше ли се успокоил, когато те намери?
— Не.
Джени беше прекалено тактична, за да настоява Кери да я запознае докрай с по-нататъшния развой на събитията. Каквото и да бе станало, явно им се бе отразило зле. Когато се върнаха, и двамата бяха мрачни. И, както Джени вече бе забелязала, избягваха да се докосват и да се гледат до такава степен, че стигаха до абсурдни положения.
— Линк ме обвини, че съм измамница като баща си. Навярно е прав. Аз го използвах по непочтен начин. — От очите й потекоха сълзи. Джени я хвана за ръката. — Ти и Кейдж сте толкова щастливи, защото се обичате.
— Знам. Но връзката, която съществува между нас, не се получи лесно, Кери.
Джени не бе споделяла с никого, дори и с Рокси, какви бяха навремето отношенията й с Кейдж. Реши, че сега е моментът да го направи. Ако историята помогнеше на Кери, струваше си да я сподели.
— В нощта, преди да замине, Хал дойде в стаята ми — започна Джени. — Любихме се. Тогава ми беше за първи път. — Жената въздъхна. — Само че не е бил Хал, а Кейдж. — Без да обръща внимание на Кери, която изненадано отвори уста, тя продължи, преди съвсем да се е разколебала: — Когато разбрах, че съм бременна…