Сделка с дявола

— Завършила си колеж.

— Но нямам нито една награда «Пулицър», а твоите са две.

— Известно ти е как си изкарвам прехраната. Ще отсъствам често от дома.

— Не си познал, Линкълн — заяви Кери и поклати глава; — Грешиш, ако смяташ, че след като се оженим, ще те пусна да обикаляш сам по света, който е пълен с хубави жени.

— Нали не искаш да кажеш, че ще идвате с мен?

— Напротив.

— Двете с Лиза?

— Представи си колко са предимствата, ако сме заедно.

— Да чуя едно.

— Колко езика владееш?

— Почти съм научил английски.

— А аз говоря четири и ползвам още три. Скоро и Лиза ще се справя с английския. Помисли си колко ще ти помагаме.

— Да, но след няколко години Лиза ще тръгне на училище и…

— Забрави ли, че съм преподавателка? Ще я обучавам аз.

— Не е същото. Тя ще се нуждае…

— Линк, струва ми се, че вече се опитваш да се измъкнеш.

— Не. Просто държа да си наясно какво ти предстои.

— Аз съм наясно. — Линк все още изглеждаше скептично настроен. — Минахме през ада и нищо не ни попречи да се обичаме. Оттук нататък ще бъде далеч по-леко.

— Права си. — Линк се изсмя от сърце.

— Всичко ще си дойде на мястото. Ще си уредим живота. Постепенно. Съгласен ли си?

— Когато усещам топлината ти, миличка, съм съгласен на всичко. — Той я повдигна още по-нависоко. — Осъзнаваш ли, че ако не си облечена толкова много…

— Да, вече ми мина през ума.

Кери се завъртя и лицето му светна от удоволствие. Занесе я в спалнята за гости. Когато краката й докоснаха пода, двамата започнаха да се събличат и да хвърлят дрехите си на пода. Влязоха в банята. Стигнаха безмълвно до идеята първо да се изкъпят. Линк нагласи водата. Пъхна се под душа и дръпна Кери. Устните им се срещнаха под струята, нетърпеливи като телата им. Ръцете им бяха толкова заети, че със съжаление се откъснаха, за да грабнат гъбата и сапуна.