Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
А ето сега възникваше и проблем с Джо. Тъкмо да се поздрави, че е на път да осъществи успешно единственото важно начинание в живота си, и претърпя провал. Горкото момче! Джо най-добре от всички деца осъзнаваше какво означава за бъдещето му пристигането в Щатите.
— Не можем да го върнем обратно — разгорещено заяви тя.
— Естествено — отговори Кейдж.
— Кери, ти не знаеш какво представлява Кейдж. — Джени сложи ръка на рамото на съпруга си. — Няма да се даде лесно. Ще се обърне към Върховния съд, но не би позволил да върнат Джо в Монтенегро.
— Благодаря ти. — Кери се усмихна на Кейдж. — Ще ти бъда признателна за всичко, което успееш да постигнеш.
— И аз мога да помогна — обади се Линк. — Обзалагам се, че не му отстъпвам по инат.
— Ами? — Домакинът го измери с очи, после му се усмихна сърдечно. — Благодаря. Ще се възползвам от предложението ти.
— Да се надяваме, че няма да опрем дотам. — Кери се изправи. — Ще се преоблека и ще се заловя с този въпрос. Познавам хора в…
— Боя се, че това не е всичко — прекъсна я Кейдж.
Кери не можеше да си представи, че ще чуе още по-лоши новини. Свлече се на стола и се подготви психически за удара.
— Обадиха се съпрузите, които щяха да вземат Лиза — започна Кейдж.
— И? — Подът сякаш пропадна под краката й.
— Жената е бременна. Разбрала го е преди два дни.
— От години искат да имат бебе. — Джени запълни последвалата тишина. — Ето защо се зарадваха на възможността да осиновят едно от сирачетата от Монтенегро.
Огромни солени сълзи напълниха очите на Кери. Не и Лиза. Беше се опитала да не се привързва прекалено силно към никое от децата, понеже бе наясно, че раздялата ще е тежка. Но обикна най-малкото, Лиза, по особен начин, вероятно защото в сравнение с останалите бебето бе много по-зависимо от нея.
— Но ако са възнамерявали да си осиновят дете, любовта им сигурно би била достатъчна за две — каза тя.
— Проблемът е друг — обясни Джени. — Жената е направила няколко спонтанни аборта. Не желае да излага на риск бременността. Лекарят препоръчва да прекара следващите няколко месеца на легло и няма как да се грижи за Лиза.
Линк промърмори една от думите, които Джени бе успяла да изхвърли от речника на Кейдж.
— Имаш право, приятелю — кимна Кейдж.
— Разбирам я — отчаяно промълви Кери.
— Не им е било лесно да вземат това решение. С нетърпение очакваха Лиза.
— Да му се не види макар! — възкликна Рокси с типичната си непосредственост. — Щяхме веднага да я осиновим. Но трябва да мислим за Кара и Кармен. Сега ще ни е по-леко, но после ще учат в колеж и така нататък…
— Щедростта ви е безгранична — Кери се усмихна на Рокси и на Гари, — но не е възможно да поемете отговорност за още едно дете. Не би било справедливо. Но съм ви признателна, че сте разсъждавали върху тази вероятност.
Лиза шляпаше щастливо в плитката вода. Блестящите пръски обсипваха телцето й и тя пищеше от удоволствие.
— Толкова е сладка! Не би следвало да съществуват пречки да я настаним в изпълнен с обич дом.
— И ние смятаме така — съгласи се Кейдж.
— Но утре пристигат семействата. Ще се разстрои, ако се наложи да я задържим тук.
— Вече действаме чрез фондацията «Хендрин». Естествено, междувременно…
— Кейдж! — Джени го прекъсна строго.
— Междувременно какво? — попита Линк.
— Междувременно сме длъжни да я предадем на имиграционните власти. — Кейдж сви безпомощно рамене в отговор на реакцията на съпругата си.
— По дяволите! — изруга Линк.
Сърцето на Кери се вкамени. Лиза щеше да се изплаши. Щеше да реши, че щедрите обещания не са довели до нищо друго, освен до страх и самота.
— Не бива да позволим това да се случи — отсече Кери.
— Разбира се — увери я Джени. — Тя заслужава специални родители. — Свали Трент от коленете си и се изправи. — Кери, Кейдж няма нищо против да гледа Трент, докато двете с теб отидем до града да напазаруваме. Спокойно можеш да носиш дрехите ми, но сигурно ти се иска да си купиш нещо свое.
— Ами другите деца?
— Нали ние сме тук? — намеси се Рокси. — Гари си е взел една седмица отпуск, за да бъдем на ваше разположение.
— Ние със Сара също няма да ходим никъде — присъедини се към нея Боб Хендрин.
— Ами Джо? Държа да съм тук, когато го изпишат от болницата.