Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Радвам се, че ме спря, понеже и аз ти дължа нещо — изрече Линк с пресипнал глас.
— Вече ми се извини.
— Ти отново не ме разбираш.
— Моля?
— Дължа ти много удоволствие, скъпа.
Той я бутна лекичко и влезе след нея.
Дванадесета глава
Вратата леко хлопна след него.
— Удоволствие?
— У-Д-О-В-О-Л-С-Т-В-И-Е. Липсваше ти, когато се люби за първи път.
— Искаш да кажеш, че искаш да…
— Да. — Линк кимна, бавно тръгна към нея и я прегърна.
— Не е възможно… — Протестът й бе слаб, както и съпротивата й.
— Защо?
— Защото ние дори не се харесваме.
— Не е вярно.
— Винаги когато сме заедно, се караме.
— Така е по-интересно и аз непрекъснато съм нащрек.
— Не желаеш да ми простиш, понеже те измамих.
— Но се възхищавам от находчивостта ти.
— Според мен ще си останеш наемник, дори и да използваш фотоапарат вместо пистолет…
— И независимо от всичко, между нас съществува непреодолимо привличане. Съгласна ли си?
Кери се втренчи в загорялото му изпито лице. Упоритостта й рухна пред настойчивостта на тялото й. То се събуждаше както сутрин цветята, огрени от слънцето. Разтваряше се. Търсеше топлина.
Помъчи се да си спомни причините, поради които бе решила, че трайна връзка помежду им е невъзможна, неразумна, ала тялото й притежаваше собствена памет. Съхранило бе усещането за всеки жест, звук и вкус, съпътстващи любовната игра. Искаше да ги изпита отново. И затова бе готова да отстъпи. Смело сложи ръце на гърдите на Линк.
— Съгласна съм.
— Тогава ще успеем ли да забравим за всичко и да се съсредоточим само върху този факт?
— Подходът ти към въпроса не е ли доста безотговорен?
— А не смяташ ли, че имаме право да бъдем поне малко безотговорни? — Очите му се плъзгаха по лицето и косата й. — След онзи кошмар, който преживяхме?
— Да.
Усещаше топлата му кожа под дланите си. Изгаряше от желание да я докосне с лице, с устни.
— Отърси се от излишните скрупули — промълви развълнувано Линк. — Мисли само за удоволствието, което ще изпитаме заедно.
Хвана я за брадичката, наклони главата й назад, притисна устни към нейните и ето че всичко наоколо доби съвсем други очертания. И цветове. Тревогите от всекидневието сякаш се стопиха и отстъпиха място на дивата им ненаситна страст.
Линк още по-силно я притисна в обятията си и тя най-сетне доверчиво отпусна глава на гърдите му. Заслуша се в ударите на туптящото му сърце, за да се увери, че целувката и на него бе подействала като първата глътка наркотик.
— Добра си — прошепна Линк в косите й.
— Просто отдавна не си бил с жена.
— Не. Наистина си добра.
— Така ли?
— Да, мадам. Адски си добра.
Отново наклони назад главата й и продължи да я целува. Притегли я към себе си, като дръзко погали бедрата й. Кери потръпна от допира и понечи да проговори, но устните му не й позволиха. Отчаяно се впиваха в нейните. Издърпа ръцете си, които бяха заклещени между телата им, и обви с тях врата му. Когато гърдите й се притиснаха към него, и двамата изстенаха. Кери пъхна пръсти в косата му и се изпъна. Стонът на Линк сякаш се откъсна направо от сърцето му. Плъзна ръце по хълбоците й я притегли още по-близо.
Вече изгаряха от желание. Най-накрая Линк спря да я целува. Влажните му меки устни докоснаха нейните и ръцете му се придвижиха към талията й. Беше толкова тънка, че той я стискаше леко, сякаш не можеше да повярва. Кери се отпусна, обхвана с ръце раменете му и го погали по ушите и по брадата. Когато вдигна свенливо очи, Кери видя нещо, което рядко му се случваше — той се усмихваше. Каза му, че има хубава усмивка. Линк тихо се изсмя на невинния комплимент.
— Така ли?
— Да. И не го вършиш много често. Обикновено ми се цупиш.
— Понеже непрестанно ме предизвикваш.
Думите му разтърсиха Кери. Сякаш някой я удари с кадифена ръкавица. За да не му остане длъжна, тя продължи шеговито:
— Зъбите ти са прави. Шини ли си носил?
— Не, разбира се.
— Аз пък съм носила.
— Сигурно си изглеждала великолепно. — Линк я целуна леко по носа. — Пък и си е струвало — прокара език по горните й зъби. Кери потрепери от удоволствие. — Студено ли ти е?
— Не! — Абсурдността на въпроса стигна до съзнанието й и Кери се засмя. — Не — повтори, като поклати глава.