Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Навсякъде наоколо се виждаха различни по цвят и вид орхидеи, а несекващите песни на птиците допълваха общата картина. Райски птици и качулати папагали какаду прехвръкваха от дърво на дърво, а между храстите често се показваха кенгура, носещи малките си отпред, типичните австралийски кенгура и други животни. Това бе един цял свят, който Робин никога не бе виждал преди и на който с удоволствие се наслаждаваше. Единственото нещо, което му липсваше, бе Кейт, заедно с която да опознаят всичко това.
— Виждал ли си някога подобно нещо, Робин?
Сякаш събудил се след чудесен сън Робин се обърна и видя до себе си Серина.
— Величествено е, нали?
— Скоро ще потеглим надолу. След ден-два ще бъдем в Батърст. Не искам да скривам от теб — започна нежно тя — че бях ужасно разстроена, когато татко обяви, че заминаваме за Батърст. Но всичко приключи, разбирайки, че и ти ще пътуваш с нас. Говори се, че си напуснал жена си. Вярно ли е?
— Назначен съм за магистрат на Батърст, Серина, знаеш отлично това — търпеливо поясни Робин. — Кейт не може така набързо да напусне имението Маккензи.
— Значи тя ще те последва по-късно — продължи да разпитва Серина.
— Аз… не съм казвал подобно нещо — започна да се ядосва Робин.
Но Серина нямаше намерение да се отказва.
— Говори се също така, че възнамеряваш да поискаш развод, че си се оженил за тази стара мома само защото баща й е настоял за това и ти е предложил като награда имението Маккензи.
— По дяволите, Серина, защо винаги вярваш на разни злобни клюкари!
Ако само можеше да разбере кой ги пуска тези слухове, веднага би му извил врата.
— Нима отричаш, че е така?
— Защо не ме оставиш на мира? Колите вече тръгват надолу. Не е ли по-добре да се върнеш при родителите си?
— Те не се безпокоят, когато знаят, че съм с теб. Освен това времето е така прекрасно, че ми се иска да повървя пеша с теб.
— Както предпочиташ — сви рамене Робин, като отново се загледа в групата от заселници.
Два огромни фургона бяха вече потеглили надолу по стръмнината, а други няколко ги следваха. Неговите фургони, за които бе наел хора да ги карат, също бяха готови да потеглят. Колата на семейство Линч бе в края на колоната. Робин реши да поизостане назад, за да помогне на мъжете, които се грижеха за животните — най-ценния товар след хората.
Една след друга колите се спуснаха бавно по наклона, като се стремяха да се държат по-наляво, встрани от дълбоката пропаст в дясната страна на пътя. Понякога изглеждаше, че фургоните се накланят опасно над пропастта, толкова стръмен бе преходът, и Робин затаяваше дъх всеки път, когато някоя от колите застанеше на ръба. Десет коли, включително и неговите, бяха вече преминали успешно опасността, когато фургонът на семейство Линч застана точно на ръба. Всичко изглеждаше съвсем нормално до момента, в който единият от биволите, впрегнати във фургона, стъпи встрани и политна надолу. Робин гледаше със затаен дъх как бедното животно се мъчи да запази равновесие и да стъпи обратно нагоре. Бе почти постигнало това, когато задното му копито се подхлъзна в края на пътя и полетя безнадеждно надолу.
Изпълнен с ужас, Робин видя, че и останалите биволи са повлечени към пропастта, а заедно с тях полита и фургонът, в който бяха семейство Линч. Силният трясък го извади от вцепенението и той се втурна надолу по пътя, без да обръща внимание на стърчащите клони, които го удряха през лицето и разкъсваха дрехите му. Докато стигне до мястото, където фургонът се бе поднесъл и пропаднал в пропастта, кръстът му пламтеше от болка, а краката му трепереха. Надникна надолу и видя смачкания фургон, обърнат на една страна, а цялото пространство бе изпъстрено с парчета от мебели и вещи, които се бяха изсипали по време на падането.
Пристигнаха и още няколко мъже от групата, всички надничаха надолу и клатеха тревожно глави.
— Донесете въже — разпореди Робин. — Бързо!
— Да не мислиш да слизаш долу — попита един от мъжете.
Името му беше Фред Дийл и той пътуваше заедно с цялото си семейство с намерение да се засели в Батърст.
— Може да са все още живи — каза Робин, като пое донесеното въже. Стегна го здраво около кръста си, а друг от пътуващите завърза другия му край за едно голямо дърво.
— Едва ли някой би оживял след такова падане — промърмори Дийл.
В този миг дотича и Серина, лицето й бе бяло като платно, а погледът й — изпълнен с ужас. Тя бе изпаднала в истински шок и една от жените я хвана за ръка и я отведе встрани, като се опитваше да я успокои. Но Серина се отскубна от нея и се спусна към Робин, като го молеше през сълзи: