Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Помогни им, Робин, моля те, помогни им.
Ако до този момент бе изпитвал известно колебание дали е разумно да се спусне в опасната пропаст, тези молби го тласнаха към незабавно действие. Стъпка по стъпка с много усилие се спускаше надолу, с мъка търсеше опора в стръмната скала, ръцете му бяха целите в кръв, но продължаваше. Често губеше равновесие и увисваше безпомощно на въжето. Веднъж вдигна глава нагоре и видя, че Серина наднича оттам, срещна изпълнения й с ужас поглед и това му даде сили да продължи докрай с изпълнението на мисията си. Отгоре го напътстваха и окуражаваха, но Робин почти не ги чуваше, обладан от желанието си да излезе непременно жив от този ад.
После внезапно усети твърда опора под краката си. Коленете му почти отказаха да му се подчинят, когато развърза въжето от кръста си и се опита да пристъпи напред. С тревога приближи разбития фургон, като все по-ясно разбираше, че никой не би могъл да оживее след такъв ужасен удар. Оказа се, че е прав. Намери почти веднага тялото на Дора Линч, то лежеше безжизнено до разбития фургон. Беше му необходимо малко повече време, за да открие и тялото на Фентън Линч — той бе изхвръкнал от фургона по време на падането и бе малко встрани, със счупен врат. Нито едно от животните не бе оживяло. Робин даде сигнал на мъжете горе, а отчаяният писък на Серина му подсказа, че е разбрала истината. Спуснаха му една кирка, за да погребе мъртвите. Що се отнася до вещите, почти всичко бе напълно унищожено. Успя да измъкне само един денк с дрехите на Серина, пари и още няколко дребни неща, които привърза към въжето и изпрати горе. Минаха часове, докато привърши с тъжната си мисия и го издърпат от пропастта.
Горе го посрещна вледеняваща тишина. Това бяха първите жертви по време на прехода през планината, пък и семейство Линч се ползваше с всеобщо уважение. Смъртта им бе загуба за повечето от заселниците. Серина оставаше напълно сама в непознато място, без близък човек, който да я подслони и да се погрижи за нея. Естествено, веднага се появиха доста предложения, преди всичко от мъже, които искаха да я вземат в своите фургони, но Серина отказа на всички. Освен това повечето жени съвсем не бяха във възторг от перспективата за близко съжителство на мъжете им с тази млада и привлекателна красавица. Серина очакваше подслон и подкрепа единствено от Робин и той не се поколеба да й го предложи.
Познаваше я от толкова време, уважаваше родителите й и ако не се бе появила Кейт, възнамеряваше да се ожени за нея. Почувства се задължен като магистрат и приятел да вземе Серина под свое покровителство, като пренебрегна мисълта за приказките, които със сигурност щяха да последват. Дори да можеше да си представи последиците от всичко това, пак би постъпил по същия начин.
Два дни по-късно колоната бавно навлезе в Батърст, едно селище, в което имаше все още малко постройки, заобиколени с обширни площи, изпълнени с овце и друг добитък. Това бяха първите заселници, дошли веднага след проучвателната експедиция, които разчитаха да получат тук много земя и да създадат богати ферми. Вече имаше пазар за различни стоки, а също така и за добитък, с помощта на затворнически труд бяха построени административна сграда и полицейски участък.
До пристигането им в Батърст Серина едва бе излязла от шока, преживян след внезапната и жестока смърт на родителите й. Тя бе все още бледа и уплашена и здраво се бе вкопчила в Робин, сякаш животът й зависеше единствено от него. Той беше главната й връзка с реалността в това ново, непознато място. Когато Робин й предложи да се върне обратно в Парамата, тя категорично отказа.
— Нищо не ме свързва вече с Парамата, Робин. Малкото роднини, които имам, живеят в Англия, но нямам намерение да отида при тях. Напуснала съм страната, когато съм била малко момиче и не си спомням почти нищо за родното си място.
— Тогава какво ще правиш, Серина — меко попита Робин.
— Имам пари в банката в Парамата. Аз съвсем не съм бедна. Но ми трябва време, за да помисля.
— Какво ще кажеш за евентуална женитба? Сигурно има някой…
— Някой — повтори подигравателно Серина. — Не, не съществува мъж, с който бих желала да прекарам остатъка от живота си. Може би някой ден… — тя го погледна с надежда. — Не мога ли просто да остана при теб, докато реша?
— Ще започнат разни приказки — припомни й Робин, силно притеснен от създалата се ситуация, но безсилен да промени нещата.
— Не ме интересува — упорито отвърна тя. — Нямам доверие на никой, освен на теб. Нима не видя как ме заглеждаха тези мъже?
За съжаление Робин прекрасно разбираше какво си мислят мъжете, когато погледнат Серина.