Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Аз… желая ти успех, Робин — каза объркано тя. Всичко бе така неочаквано и смайващо, че просто не можеше да се сети какво друго да каже. Гордостта не й позволяваше да го помоли да остане.
Всъщност Робин бе очаквал доста повече. Естествено знаеше, че тя никога не би го молила да остане — това просто не беше в природата й. Но можеше поне да изрази известно съжаление. Ако не съжаление, би могла да се насили малко и да каже, че ще чувства липсата му. Но тази мисъл породи у него само горчива болка, тъй като знаеше, че просто е невъзможно да й липсва наистина.
— Кога заминаваш?
— След няколко дни. Мисля да прекарам със себе си и стадо овце през планината, така че ще ми трябва малко време, за да ги купя. Следващата седмица заминава една голяма група и се надявам да успея да се присъединя към нея.
Той дори не ми и предложи да замина заедно с него, с горчивина помисли Кейт. Но откъде ли ми идват такива смешни идеи в главата?
— Наех нов управител за фермата — каза Робин. — Ще пристигне преди заминаването ми. Казва се Джак Дент и е пристигнал отскоро в Ню Саут Уейлс, така че все още няма пари да си купи собствена земя. Изглежда ми свестен човек, макар че не мога да кажа нищо със сигурност. Но това едва ли има значение — подигравателно вметна той, — от опит знам, че ти си в състояние да сложиш всеки мъж на мястото му.
Може би искаше да я засегне със забележката си, но Кейт реши да не й обръща внимание.
— Ще се справя отлично и без теб — упорито повтори тя.
— Да, знам, иначе не бих заминал. А сега би ли ме извинила, имам доста работа.
С тези думи се врътна рязко и тръгна към вратата.
— Робин?
Той се спря, но не се обърна, за да не види изписаната на лицето му надежда.
— Да?
— Аз… благодаря ти… за всичко.
— Включително и затова, че те направих жена?
— Приеми го както искаш.
Като се овладя с усилие, Робин тръгна напред и излезе от стаята.
Следващите няколко дни бяха най-трудните в живота на Кейт. Робин идваше и си отиваше, без да казва почти нищо, без да пита за нищо, обхванат изцяло от проблемите си около пътешествието отвъд планината. Купи овце от Деър и от още няколко души, които искаха да намалят стадата си, и скоро събра доста животни, които щеше да прекара на новото място. Нае и няколко фургона, които натовари със строителни материали, домашни принадлежности и други вещи, необходими за продължително пребиваване някъде. Нямаше проблеми с наемането на хора, които да карат фургоните, тъй като много от заселниците имаха желание да отидат отвъд Сините планини, за да получат там повече земя. Кейт наблюдаваше всичките тези приготовления с голям интерес, но и с тревога и безпокойство.
Едно беше да кажеш, че искаш да си сам, а съвсем друго — наистина да останеш сам. Колкото и странно да изглеждаше, тя бе свикнала да има Робин на разположение, макар че не го признаваше пред никого, а най-малко пред него самия. А при мисълта за щастието, което бе изпитала, когато двамата се любеха, беше почти готова да преглътне гордостта си и да го помоли да остане. Или да я вземе със себе си. Макар че не познаваше ничии други мъжки ласки, Кейт инстинктивно чувстваше, че Робин е превъзходен любовник. Когато я прегръщаше и целуваше, той направо я караше да мисли, че я обича, макар че това всъщност беше лъжа. Беше уверена, че е в състояние да накара всяка жена, която докоснеше, да се чувства прекрасна и желана. За щастие или за нещастие, кой както иска да го мисли, тя всъщност не представляваше нищо за него. Той мечтаеше единствено Кейси Пенрод и имението Маккензи.
Но Робин ти върна имението Маккензи, подсети, я някакъв вътрешен глас. Едва когато намери нещо по-добро, с което да го замени, възрази тя сама на себе си.
Вечерта преди да замине, Робин отиде в стаята на Кейт, за да й каже довиждане. Беше любезен, далечен и студен. Тя просто не можеше да повярва на промяната, станала с него. Нима вината за тази промяна беше нейна?
— Довиждане, Кейт. Желая ти само най-доброто. Никога не съм искал да те нараня. Още в началото знаех, че от нашата женитба няма да излезе нищо, но просто не исках да разочаровам Уилям.
— Аз… аз бих искала да вземеш половината от овцете във фермата — предложи плахо Кейт. Искаше й се да каже още нещо, много повече неща, но времето за тези думи бе вече отминало.
— Не, всичко тук е твое, нямам нужда от повече животни. Бях спестил от заплатата си, а освен това продадох тези трийсет акра, на които имах право тук. Това ми е напълно достатъчно.
По погледа му разбра, че в момента мисли за съвсем друго, очите му казваха, че няма да си тръгне, ако го помоли да остане. Но беше вече много късно.