Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Ще осигуря кола и провизии за из път — каза Потър. — Можем да тръгнем след три дни. Това устройва ли те?
— Чудесно — нетърпеливо отвърна тя.
— Облечи се топло, Кейт. Тук е още есен, но в планината по това време понякога е доста студено. Наближава зимата. Надявам се, че ще успеем да преминем през планината, преди да е завалял сняг.
— Ще трябва — отвърна Кейт, като вирна решително глава. — Но искам да ми обещаеш нещо.
— Разбира се, Кейт.
— Не казвай на никого, че ще замина с теб за Батърст. Особено на семейство Пенрод. Те ще искат да изпратят някой с мен, за да се грижи за моята безопасност, а не виждам никаква необходимост да им създавам тези проблеми.
— Какво ще си помислят, като разберат, че си заминала?
— Ще кажа на Дент, управителя на фермата, че заминавам за няколко дни за Сидни.
Потър едва прикри самодоволната си усмивка. Молбата на Кейт напълно съвпадаше със собственото му желание. Не искаше някой от приятелите й да я разубеди да пътува заедно с него, тъй като си бе направил сериозни планове за това пътуване. Възнамеряваше да я прелъсти по пътя, а след това да направи всичко възможно съпругът й да научи за това. След като Кейт получи развод, ще се ожени веднага за нея, а после няма да му е трудно да я сложи на мястото й. Сега му изглеждаше прекалено независима и твърдоглава, което никак не му харесваше. Но като я набие един-два пъти, може би щеше да успее да я направи по-кротка и смирена. Точно тук му е била грешката на Флетчър, разсъждаваше Потър. Трябвало е да й налее насила малко ум в главата. Но по-важното бе, че ще стане притежател на имението Маккензи. От свой човек в Сидни знаеше, че Флетчър бе прехвърлил имението на името на Кейт и след като Потър се ожени за нея, ще притежава овцевъдна ферма, с която всеки би се гордял, може би една от най-богатите от тази страна на Сините планини.
Кейт се поклащаше щастливо, седнала до Роналд Потър. Бяха тръгнали рано сутринта по изгрев слънце и вече се намираха в подножието на Сините планини.
Високият фургон бе доста тежък, но биволите теглеха равномерно напред и сякаш това не ги затрудняваше особено. Есента бе украсила в забележителни краски дърветата наоколо и Кейт изпадаше във възторг от всяка промяна. Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-студено ставаше, но не беше непоносимо. До този момент не бе валял сняг. А тъй като и дъждовете бяха малко през това лято и през есента, пътят беше сух, макар че все още не беше добре оформен.
Спряха за обяд под един огромен евкалипт и Кейт с удоволствие се нахвърли на храната, купена от Потър, като с възхищение наблюдаваше една прекрасна коала, кацнала на близкото дърво. Когато Потър я предупреди да внимава за змии, тя скочи уплашено на коленете му.
— Змии ли — изпищя Кейт.
— Тук, в Австралия, се срещат почти всички разновидности на отровни змии, като се почне с кобрата, пепелянката, гърмящата змия и какви ли още не. Но може би по това време на годината те са се сврели някъде за зимен сън и едва ли ще ни причинят зло.
Едва сега Кейт успя да си поеме дъх.
— Слава богу.
Пътуваха докато се стъмни, а после спряха, като Потър изтегли фургона доста навътре в гората, така че да не се вижда от пътя.
— Защо се отдалечаваме толкова много от пътя — попита разтревожено Кейт.
— Предпочитам да не се виждаме — опита се да я успокои Потър. — Бандитите са навсякъде.
— Дори в планината?
— Точно в планината. След като бе построен пътят, вече няма никаква опасност да се изгуби човек, а и не забравяй, че затворниците, които го строиха, бяха попаднали на злато, така че бандитите непрекъснато се навъртат насам.
— Не съм и помисляла, че това пътуване е толкова опасно — потрепери Кейт.
— Не се безпокой, скъпа, аз ще се грижа за теб — самохвално отсече Потър и демонстративно извади пистолета си. — Но за по-сигурно ще трябва да спим близко един до друг.
На Кейт й беше доста неприятно, но все пак не се противопостави, когато той нагласи обща постеля за двамата. Все пак трябваше да му е благодарна, че заряза фермата си и тръгна с нея за Батърст. Кейси очевидно бе несправедлива по отношение на Роналд Потър, той беше чудесен приятел.
Потър реши да не я закача тази нощ. Преди да я прелъсти му се искаше тя да привикне с присъствието му. Утре, помисли злорадо той. Утре вечер ще сграбчи тази арогантна кучка в ръцете си и ще й покаже как един истински мъж трябва да се държи с една жена.
Робин имаше малко време да мисли за себе си след пристигането в Батърст, но всичките минути, които можеше да отдели, бяха посветени на Кейт. Припомняше си как изглеждаше, когато я напусна — зачервена и замаяна от любовта му. Устните й се бяха подули от целувките му, а очите й горяха от страст. А след това си спомняше за дългите часове, през които напразно бе чакал тя да го помоли да остане при нея и как ужасно се бе почувствал, когато го бе оставила да замине, без да му каже дори една единствена дума, без довиждане дори. Не можеше да си обясни защо се измъчваше часове наред с мисли за нея и за това как ли се справя сама. Бе получил съобщение от Деър, в което се казваше, че в имението Маккензи всичко е наред, но Кейт не му бе писала нито дума досега.