Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Голям майстор си по измамите, нали, лейтенанте?
Кейт премигна от учудване, когато забеляза Кейси на вратата на всекидневната. Тя очевидно бе чула последните думи на Потър. Той се усмихна хладно.
— Вече не съм лейтенант, мисис Пенрод, както добре знаете. А и вие съвсем не ме познавате добре, за да ме съдите.
— Познавам ви дори прекалено добре, лейтенант Потър, и това познанство ми донесе огромно страдание.
Кейт слушаше репликите им с растящо любопитство.
— Мисля, че трябва да си тръгваш, Роналд — повтори тя.
— Щом настояваш — отвърна той и хвърли враждебен поглед към Кейси. — Не се доверявай на това, което ще ти каже Кейси Пенрод — тя винаги е била лъжкиня и к…
— Достатъчно, Роналд — твърдо го прекъсна Кейт. — Моля те, не забравяй, че си гост в моя дом, също както и Кейси.
— Този човек направо ме отвращава — потрепери Кейси, след като той си тръгна. — Не мога да понасям дори и присъствието му.
— Изглежда доста симпатичен — отбеляза Кейт.
— Ти просто не го познаваш, Кейт. Той ме взе от дома на семейство Пенрод и ме направи прислужница в своята къща, след това се опита да ме изнасили. Държа ме като затворник в продължение на седмици, докато Деър не дойде да ме освободи.
— Деър те е освободил? Как е успял?
— Това е дълга история, сега просто нямам време да ти я разказвам. Дойдох да видя дали си получила някакво съобщение от Робин.
— Не, никакво — призна Кейт. — Аз… аз всъщност и не очаквам да ми се обади.
— Съжаляваш ли, че той си отиде, Кейт?
— Може би — не скри Кейт, — той ми липсва повече, отколкото очаквах.
— Бих могла да ти напомня, че те предупреждавах за това, но няма никакъв смисъл. Защо не отидеш при него — подхвърли Кейси. — Все още не е твърде късно. Серина в Батърст ли е?
— Аз… да, тя и родителите й са прекосили планината в същата група, в която пътуваше и Робин. Не знам дали Робин има нужда от мен, след като Серина е при него — каза Кейт и долната й устна потрепери. — Може би постъпих преди като глупачка, но не мога да жертвам гордостта си и да го моля да се върне при мен, след като той вече не ме иска.
— Не можеш да си сигурна, че е така — възрази Кейси. — Според мен е напълно ясно, че Робин те обича.
— Ако ме обичаше, нямаше да ме изостави.
— А ти предложи ли му да отидеш с него?
— Аз… не, но това не е извинение за него.
— Мислех за себе си, че съм ужасно упорита, но при теб нещата са още по-зле. И двамата се дърпате и не искате да признаете, че се обичате. Какво би могло да те убеди, че двамата с Робин сте родени един за друг?
— Не знам — бавно отвърна Кейт. — Може би ще ми помогне, ако знам, че Робин не е влюбен вече в теб или пък че не се възползва от присъствието на Серина в Батърст.
— Може би Робин ме е обичал някога, но вече не е така. Ако искаш да се увериш в това, замини за Батърст.
— Никога!
Изтощена, Кейси въздъхна и промени темата на разговора.
— Предполагам, че сама ще трябва да стигнеш до това решение. Но все пак бих искала да те посъветвам нещо. Не пускай лейтенант Потър близо до себе си. Той е опасен човек. Не бих си позволила да те лъжа, когато става въпрос за нещо толкова сериозно.
Робин бе застанал на склона на планината и се наслаждаваше на великолепната гледка пред себе си — равнината долу се простираше докъдето стигаше човешкият поглед. Преди да стигнат до това място, пътуването бе бавно изкачване по доста труден терен. И все пак наоколо се стелеха едни от най-забележителните картини, на каквито бе свидетел през живота си. Да се прекарат овце през планината по едва проходимата, неоформена пътека бе трудна задача, но имаше достатъчно доброволци, които потеглиха почти веднага, след като проучвателната експедиция приключи. По цялото продължение на пътя все още работеха затворници, но имаше и участъци, които все още не бяха отвоювани от планината.
Бяха преминали не малко опасни места, опитваха се да се държат колкото се може по-настрана от пропастите, но опасностите все още ги дебнеха по най-необработения участък надолу към новосъздадения град Батърст. Робин бе изгубил няколко от животните си през първите пет дни от пътуването, а това се бе случило и с повечето от останалите. Почти всеки от заселниците трябваше да се прости с нещо скъпо за него, цели фургони с покъщнина пропадаха в дълбоките пропасти. За радост никой не загина през тези трудни дни.
Бледа мъгла покри гъсталаците и горите наоколо и Робин обърна поглед към влачещите се коли и фургони, които бавно се показваха един след друг. Гората тук бе гъста и почти непристъпна. Между различните видове дървета, някои от които Робин въобще не познаваше, растяха и храсти, а най-отдолу се показваха пъстри цветя, които просто омайваха погледа.