Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Откри ли нещо? — попита Фиона.
Грей поклати глава. Страхотно беше да видиш с очите си имената, вписани на вътрешната страна на предната корица — еволюционното дърво на семейство Дарвин. Но като се изключи това, страниците, които беше разгледал дотук, крехки и чупливи от времето, не предлагаха нищо интересно. Открил беше само някакви драсканици. Една и съща поредица, която се повтаряше отново и отново, на различни места и с различен шрифт.
Погледна бележника си. Беше преписал символите от полетата на страниците — а дали там ги беше написал лично Дарвин, или по-късният собственик на библията, нямаше как да разбере.
Бутна бележника си към Фиона.
— Това да ти изглежда познато?
Фиона въздъхна и се наведе напред. Присви очи и заразглежда символите.
— Драсканици. Не е нещо, заради което да убиваш наред.
Грей завъртя очи, но не каза нищо. Фиона беше изпаднала в мрачно настроение. Лично той я предпочиташе в състояние на хумористична отмъстителност и маниакален гняв. Откакто се бяха напъхали тук, тя сякаш се затваряше все по-навътре в себе си. Грей подозираше, че е вложила цялата си скръб и енергия в плана си да докопа библията и така да отмъсти за убийството на баба си. И сега, в тъмното, реалността започваше да я притиска.
Какво можеше да направи той?
Взе лист и химикал и се зачуди как да задържи вниманието й върху настоящето. Нарисува друг символ — малката татуировка, която беше видял върху ръката на бледоликия мъж от търга.
Бутна го към нея.
— А това говори ли ти нещо?
С още по-силна и драматична въздишка тя пак се наведе напред да погледне. Поклати глава.
— Четирилистна детелина. Не знам. А ти откъде… Чакай… — Взе бележника и погледна нарисувания символ по-отблизо. Очите й се разшириха. — Това съм го виждала!
— Къде?
— На една визитка — каза Фиона. — Макар че не изглеждаше точно така. — Взе химикалката му и почна да рисува.
— Чия беше визитката?
— На гадняра, който се появи преди няколко месеца да ни тършува из архива. Онзи, дето ни накисна с фалшивата кредитна карта — обясни Фиона, без да вдига поглед от листа. — А ти къде видя детелинката?
— На ръката на мъжа, който купи библията.
Фиона изръмжа.
— Знаех си! Значи през цялото време онзи тип е дирижирал нещата. Първо се опита да я открадне. После се опита да прикрие следите си, като уби Мути и подпали книжарницата.
— Спомняш ли си името на визитката? — попита Грей.
Тя поклати глава.
— Само символа. Защото ми беше познат.
Бутна скицата си към него. Така нарисувана, масивната иначе татуировка разкриваше в по-голяма степен оплетеното естество на символа.
Грей потупа с пръст по страницата.
— Бил ти е познат?
Фиона кимна.
— Колекционирам значки. Е, с тия тежкарски дрехи не можех да се закича, нали така.
Грей се сети за жилетката с качулка, която носеше, когато я беше видял за пръв път — цялата беше накичена със значки от всякакъв калибър и форма.
— По едно време бях пощуряла на келтска тема — каза Фиона. — Слушах само келтска музика и повечето ми значки бяха с келтска символика.
— А този символ тук?
— Нарича се Земен квадрат или Кръстът на свети Ханс. Уж е нещо като талисман, черпи защита от четирите ъгъла на земята. — Почука с пръст четирите кръгли листчета на детелината. — Затова понякога му казват защитен възел. Предназначението му е да те пази.
Грей се замисли, но не откри нищо, което да свърже разказаното от Фиона с неговото разследване.
— Точно затова казах на Мути, че може да му има доверие — каза Фиона. Гласът й се сниши до шепот, сякаш я достраша от собствените й думи. — Тя не го харесваше. От пръв поглед й стана антипатичен. Но когато видях това на визитката му, реших, че сигурно е точен тип.
— Нямало е откъде да знаеш.
— Мути знаеше — остро каза тя. — А сега е мъртва. Заради мен. — Вина и дълбока скръб звъннаха в думите й.
— Глупости. — Грей се премести по-близо и я прегърна през раменете. — Които и да са тези хора, те са били твърдо решени да се докопат до библията и ти го знаеш. Щяха да намерят начин да стигнат до информацията в архива ви. Не сте можели да ги спрете. Ако не си била убедила баба си да го допусне до архива, сигурно са щели да ви убият и двете още тогава.