Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Зад тях пищяха сирени. Грей хвърли поглед през рамо. Пожарна кола изрева покрай входа към уличката на път към експлозията. Преди Грей да се е обърнал напред, в полезрението му се появи тъмна фигура, очертана на фона на ярките улични светлини отзад.
Жената с пистолета.
Той даде още газ и заобиколи голям контейнер за строителни отпадъци, така че да остане между тях и жената. Придържаше се близо до стената.
Перпендикулярната улица пред тях грееше като фар.
Беше единственият им шанс.
Вперил поглед напред, той видя как втора тъмна фигура се очертава на фона на светлината и спира. Фаровете на минаващ автомобил посребриха руса коса. Поредният член на семейството. Мъж с дълъг черен шлифер. Разтвори го и измъкна изпод диплите му автомат.
Жената явно му се беше обадила и така бяха спретнали засадата.
— Дръж се! — извика Грей.
Онзи вдигна автомата с една ръка и Грей забеляза, че другата му ръка е превързана от китката до лакътя и виси на шина. Макар лицето му да беше в сянка, Грей знаеше кой им препречва пътя.
Мъжът, който беше убил Грете Неал.
Под превръзката на ръката му се криеха раните от зъбите на Бертал.
Автоматът се насочи към Грей.
Нямаше време.
Грей зави рязко, изпод гумите се вдигна прах, мотопедът се наклони и се хлъзна към стрелеца.
Автоматът изтрещя приглушено, чу се и трясък на разцепено дърво откъм един вход наблизо.
Фиона изписка.
Само че това беше единственият изстрел, който онзи успя да произведе, защото отскочи, за да избегне налитащия странично мотопед. Грей изскочи от тъмната уличка, овладя плъзгащата се машина, даде газ сред писъка на прегрята гума върху цимент и се вмъкна в движението. Един възмутен водач на ауди му изсвири гневно с клаксона си.
Грей продължи напред между автомобилите.
Фиона поотпусна хватката си около кръста му.
Грей маневрираше между по-бавните коли и набираше скорост по стръмното надолнище в този участък. Наклонът свършваше при обточена с дървета пресечка. Грей натисна спирачките, за да вземе острия завой, но мотопедът не се подчини. Грей погледна надолу. Някакъв кабел се влачеше до задната гума.
Кабелът на спирачката.
Страничното плъзгане при изхода на уличката явно го беше измъкнало от гнездото му.
— Намали! — изкрещя Фиона в ухото му.
— Спирачката не работи! — извика й той. — Дръж се!
Изключи двигателя, после се опита да намали инерцията на мотопеда, като изви в странично плъзгане като скиор по стръмен склон. Провлече задната гума по бордюра сред миризма на изгорял каучук.
Стигнаха завоя с твърде висока скорост.
Грей наведе мотопеда силно настрани, металът застърга сред искри по пътната настилка. Плъзнаха се през кръстовището право пред някакъв камион. Запищяха клаксони. Засвириха спирачки.
После се удариха в отсрещния бордюр.
Мотопедът се преобърна. Грей и Фиона излетяха.
Жив плет смекчи удара в някаква степен, но все пак се търкулнаха по тротоара — спря ги една тухлена стена. Грей се наведе над Фиона.
— Как си?
Тя се изправи, повече ядосана, отколкото пострадала.
— Платих двеста евро за това нещо. — Роклята й се беше скъсала почти до кръста от едната страна. Тя я притисна с ръка и се наведе да си вземе чантичката.
Костюмът на Грей беше пострадал повече и от роклята. Имаше дупка на едното коляно, а дясната страна на сакото беше като драна с метална четка. Но като се изключеха няколко ожулвания и натъртвания, двамата бяха добре.
Движението покрай тях си продължаваше.
Фиона тръгна напред.
— Тези мотопеди непрекъснато катастрофират. И пак толкова често ги крадат. Собствеността върху мотопед в Копенхаген е термин почти изпразнен от съдържание. Трябва ти мотопед? Взимаш си някой. После го оставяш за следващия, на който му потрябва. Никой не се впечатлява особено.
Ала този път явно не беше така.
Нов писък на гуми привлече вниманието им. Една черна кола изскочи на улицата на две пресечки зад тях. Твърде тъмно беше, за да различат шофьора или пътниците. Фаровете летяха към тях.
Забързаха под дърветата по тротоара, оглеждаха се за по-плътни сенки. Високата тухлена стена се точеше покрай тях. Никакви сгради, никакви пресечки. Само дълга висока стена. Иззад нея долиташе весел звънтеж на китари. Зад тях колата намали до катастрофиралия мотопед.
Нямаше съмнение, че новината за бягството им с мотопеда е била съобщена където трябва.
— Насам — каза Фиона, преметна чантичката си през рамо и го помъкна към една потънала в сенки пейка, стъпи на нея — а после приклекна, подскочи и се хвана за най-долния клон на дървото. Преметна крака през него и увисна.