Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Фиона се облегна на него.
— Баба ти…
— Не ми беше баба — прегракнало го прекъсна тя.
Грей и сам се беше досетил, но не каза нищо, а я остави да продължи когато и както сметне за добре.
— Хвана ме, докато се опитвах да открадна едни неща от магазина й. Преди две години. Не извика полиция. Вместо това ми направи супа. Пилешка, с много магданоз.
На Грей не му трябваше да вижда лицето й в тъмното — и така долови леката й усмивка.
— Такава си беше. Вечно помагаше на уличните хлапета. Прибираше безпризорните.
— Като Бертал.
— И мен. — Дълго мълча. — Родителите ми загинаха при автомобилна катастрофа. Бяха емигранти от Пакистан. Имахме си малка къща в Уолтъм Форест, в Лондон, и градинка даже. Говорехме си, че е крайно време да си вземем куче. А после… после те умряха.
— Съжалявам, Фиона.
— Прибраха ме леля и вуйчо… тъкмо бяха пристигнали от Пенджаб. — Нова дълга пауза. — Мина месец и той започва да идва в стаята ми нощем.
Грей затвори очи. Мили Боже…
— И аз избягах… две години живях по лондонските улици, но се забърках с кофти хора. Наложи се да избягам. Така че напуснах Англия и тръгнах да обикалям Европа с раница на гръб. Преживявах някак. Докато не се озовах тук.
— И Грете те прибра.
— А сега и тя е мъртва. — Пак онзи звънтеж на вина. — Сигурно нося лош късмет.
Грей я прегърна по-силно.
— Видях я как те гледа. Появата ти в живота й не е била лош късмет. Тя те обичаше.
— Аз… знам. — Фиона извърна лице. Раменете й се разтресоха от тихи хлипове.
Грей просто я държеше. Накрая тя се обърна и зарови лице в рамото му. Сега беше негов ред да се бори с пристъпи на вина. Грете беше толкова щедра жена, грижовна и интуитивна, мила и способна на съпричастие. А сега беше мъртва. И навярно отчасти вината за това беше негова. Ако беше действал по-предпазливо… не толкова безразсъдно…
Други бяха платили за грешката му.
Фиона продължаваше да плаче.
Дори убийството и палежът да бяха планирани без връзка с непохватната му намеса, то последвалите му действия определено търпяха критика. Беше избягал, изоставил беше Фиона сама в хаоса, сама със скръбта й. Спомни си как беше извикала след него — първо ядосано, после умоляващо.
А той не беше спрял.
— Сега си нямам никого — изплака на рамото му Фиона.
— Имаш мен.
Тя се дръпна и го погледна с насълзени очи.
— Но нали и ти си тръгваш.
— И ти ще дойдеш с мен.
— Но нали каза…
— Забрави какво съм казал. — Грей знаеше, че Фиона вече не е в безопасност тук. Щяха да я елиминират, ако не за да вземат библията, то за да й затворят устата. Тя знаеше твърде много. Например… — Спомена, че знаеш адреса от фактурата за покупката на библията.
Фиона го погледна с нескрито подозрение. Вече не плачеше. Дръпна се още малко — явно се чудеше дали съчувствието му не е само начин да изтръгне от нея адреса. Грей вече разбираше откъде се е взела тази нейна вечна подозрителност — от улицата.
Разбираше също, че не бива да я притиска.
— Един мой приятел лети насам с частен самолет. По разписание трябва да кацне в полунощ. Може да се свържем с него, да се качим на самолета и да излетим накъдето искаме. Можеш да ми кажеш посоката, след като се качим. — Грей протегна ръка, за да подпечатат сделката.
Примижала с едно око, Фиона стисна ръката му.
— Дадено.
Беше нищо на фона на всичките грешки, които беше допуснал този ден, но пак беше някакво начало. Трябваше да я изведе от опасния вече Копенхаген, а в самолета щяха да са на сигурно място. Момичето можеше да остане на борда в безопасност, докато двамата с Монк си свършат работата.
Фиона му върна бележника с нарисуваните символи.
— Само за сведение… трябва да стигнем в Падерборн, Германия. Точния адрес ще ти го кажа там.
Грей прие отстъплението й като символичен знак за доверие.
— Съгласен.
Тя кимна.
Сделката беше сключена.
— Само ако можеше да спреш някак тази ужасна музика — добави тя с уморена въздишка.
Сякаш по неин знак, нескончаемият припев секна. Постоянното жужене на двигателите и подрънкването на вагончетата по релсите също замлъкнаха. Във внезапната тишина под тясната врата прозвучаха стъпки.
Грей се изправи и изсъска:
— Стой зад мен!
Фиона взе библията и я пъхна в чантичката си. Грей грабна някакво желязо.
Вратата се отвори и в очите им плисна ярка светлина.
Мъжът пред прага извика стреснато:
— Какво правите тука бе?
Грей поизправи гръб и отпусна желязото. Едва не го беше цапардосал.