Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Той ни напуска! — извика, като видя, че Талкав събира по-водите като ездач, който се готви да се метне на седлото.
— Той! Никога! — каза Робърт.
И наистина индианецът щеше да се опита не да напусне приятелите си, а да ги спаси, като се жертвува за тях.
Таука беше готов. Той хапеше юздата си, изправяше се на задните си крака, очите му, пълни с прекрасен огън, мятаха мълнии. Той бе разбрал господаря си.
В момента, в който индианецът хвана гривата на коня, Гленарван с трепереща ръка го улови за лакътя.
— Заминаваш ли? — каза той, като посочи свободната в това време равнина.
— Да — отвърна индианецът, който разбра жеста на своя спътник.
После добави няколко испански думи, които значеха: „Таука! Добър кон! Бърз! Ще повлече вълците подире си.“
— Ах! Талкав! — извика Гленарван.
— По-скоро! По-скоро — отговори индианецът, докато Гленарван казваше на Робърт с прекъсван от вълнение глас:
— Робърт, детето ми, чуваш ли го? Той иска да се жертвува за нас! Той иска да се впусне в пампасите и да отклони беса на вълците, като ги привлече върху себе си!
— Приятелю Талкав — отговори Робърт и се хвърли в краката на патагонеца, — приятелю Талкав, не ни напускай!
— Не — каза Гленарван, — той няма да ни напусне. След това се обърна към индианеца:
— Да тръгнем заедно — и той посочи ужасените и притиснати до гредите коне.
— Не — отвърна индианецът, който схвана правилно смисъла на тия думи. — Лоши коне! Изплашени! Таука! Добър кон!
— Така да бъде! — каза Гленарван. — Талкав няма да те на-пусне, Робърт! Той ми подсказа какво трябва да правя! Аз трябва да тръгна, а той да остане при тебе!
После, като хвана юздите на Таука, той каза:
— Аз ще тръгна!
— Не! — отговори спокойно патагонецът.
— Аз, казвам ти — извика Гленарван, като дръпна юздите от ръцете му, — аз ще тръгна! Спаси това дете! Поверявам ти го, Талкав!
Но Талкав се противеше. Спорът продължаваше, а в това време опасността растеше от секунда на секунда. Изгризаните греди вече се поддаваха на вълчите зъби и нокти. Никой от двамата не искаше да отстъпи. Индианецът бе отвел Гленарван до изхода на рамадата и му сочеше свободната от вълци равнина. Със своя образен език той искаше да му обясни, че не трябваше да се губи нито миг, че ако маневрата не сполучеше, опасността за тия, които оставаха, щеше да бъде по-голяма, и най-сетне, че само той познаваше достатъчно Таука, за да използува за спасението на всички неговите прекрасни качества на бързина и лекота. Гленарван, заслепен, упорствуваше и искаше да се жертвува, когато внезапно бе силно тласнат. Таука подскочи, изправи се на задните си крака, с един скок прескочи огнената преграда и купчината убити вълци и полетя напред, а един детски глас извика:
— Господ да ви спаси, милорде!
Гленарван и Талкав едва успяха да зърнат Робърт, който, вкопчил се в гривата на Таука, изчезна в тъмнината.
— Робърт, нещастнико! — извика Гленарван.
Но тия думи не можа да чуе дори и индианецът. Разнесе се страшен вой и червените вълци се впуснаха с неимоверна бързина на запад, по следите на коня.
Талкав и Гленарван изтичаха навън от рамадата. Равнината бе отново спокойна и те едва можаха да забележат в далечината една подвижна лента, която лъкатушеше в сенките на нощта.
Гленарван се строполи на земята, разбит, отчаян, със скръстени ръце. Той погледна Талкав. Индианецът се усмихваше с обичайното си спокойствие.
— Таука. Добър кон! Момчето, храбро! Ще се спаси! — повтаряше той, като кимаше одобрително с глава.
— А ако падне? — каза Гленарван.
— Няма да падне!
Въпреки увереността на Талкав нощта премина в страшни душевни терзания за бедния лорд.
Той искаше да тръгне да търси Робърт, но индианецът го спря. Обясни му, че техните коне не можеха да настигнат Таука, който сигурно е убягнал на вълците, че е невъзможно да го намерят в тъмнината и че трябва да дочакат утрото, за да тръгнат по следите на Робърт.
Към четири часа започна да се зазорява.
Моментът за тръгване беше дошъл.
— На път! — каза индианецът.
Гленарван не отговори, а се метна на коня на Робърт. Скоро двамата ездачи препуснаха на запад, следвайки правата линия, от която другарите им не трябваше да се отклоняват. В течение на цял час те препускаха със страшна бързина, като търсеха с очи Робърт и трепереха на всяка стъпка да не би да открият окьрвавения му труп. Гленарван просто раздираше хълбоците на коня си с шпорите. Най-сетне се чуха пушечни изстрели, които се повтаряха на равни промеждутъци като сигнал.