Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
По-късно, в мрака, Мариам каза на момичето. Момичето дълго мълча.
— Той иска отговор до сутринта — рече Мариам.
— Може да го получи веднага — обади се момичето. — Отговорът ми е „да“.
30
На другия ден Лайла остана в леглото. Беше под одеялото, когато сутринта Рашид надникна през вратата и каза, че отива при бръснаря. Все още не беше станала, когато той се прибра късно следобед и й показа новата си прическа, новия си костюм, купен на старо — син на тънки кремави райета, и халката, която й беше избрал.
Рашид седна на леглото до нея и изнесе цяло представление, като развърза бавно панделката, отвори кутийката и извади внимателно халката. Издаде й тайната, че я е спазарил срещу брачната халка на Мариам.
— Нея не я интересува, повярвай ми. Няма и да забележи дори.
Лайла се сви в най-далечния край на леглото. Чуваше Мариам долу, съскането на ютията й.
— Така или иначе, никога не я е носила — рече Рашид.
— Не я искам — обади се тихо Лайла. — Не по този начин. Трябва да я върнеш.
— Да я върна? — През лицето му премина сянка на нетърпение, но мигом изчезна. Той се усмихна. — Трябваше да добавя и известна сума — доста голяма всъщност. Тази е по-хубава — двайсет и два карата злато. Ще я вземеш ли да видиш колко е тежка? Хайде, вземи. Не щеш ли? — Той затвори кутийката. — Какво ще кажеш за цветя? Няма да е зле. Обичаш ли цветя? Имаш ли си любимо цвете? Маргарити? Лалета? Люляк? Никакви цветя? Добре! И аз не виждам смисъл. Просто си помислих… А пък знам един шивач тук, в Дех-Мазанг. Мислех си, че можем да те заведем там утре да ти вземе мярка за рокля.
Лайла тръсна глава.
Рашид вдигна вежди.
— Предпочитам… — започна тя.
Той сложи ръка на шията й. Лайла не успя да се сдържи — потръпна и отскочи назад. Докосването му напомняше на бодлив, стар и мокър пуловер, облечен на голо.
— Да?
— Предпочитам да стане по-скоро.
Устата му се отвори, а после се разтегли в жълта озъбена усмивка.
— Нетърпелива си — рече той.
Преди посещението на Абдул Шариф Лайла беше решила да тръгне за Пакистан. Мислеше си да напусне Кабул дори и след като разбра за смъртта на Тарик. Да замине някъде надалеч от тук. Да избяга от този град, в който на всеки ъгъл дебнеше капан и от всяка тясна уличка изскачаха призраци. Може би щеше да поеме този риск.
Но се оказа, че няма как да замине.
Не и с това постоянно гадене.
Не и с това непознато усещане как гърдите й се наливат.
И осъзнаването, че сред цялата тази бъркотия не е забелязала, че е пропуснала един цикъл.
Лайла си представи, че е в бежански лагер — голо поле и хиляди завързани на пръти найлони, които плющят на ледения вятър. В една от тези импровизирани палатки тя видя бебе, детето на Тарик, с хлътнало личице, увиснала челюст, синкава кожа на петна. Представи си как непознати къпят мъничкото му телце, увиват го в кафеникав саван и го спускат в дупка, изкопана в онази брулена от ветрове земя под разочарованите погледи на лешоядите.
Как можеше да избяга сега?
Лайла направи тъжен опис на хората в своя живот. Ахмад и Нур — мъртви. Хасина — заминала. Гити — мъртва. Мами — мъртва. Баби — мъртъв. Сега и Тарик…
Но като по чудо нещо от предишния й живот остана, последната й връзка с онази, която беше, преди да остане сам-сама. Част от Тарик все още живееше у нея, пускаше мънички филизи, които щяха да се превърнат в крачета и ръчички. Как да изложи на опасност единственото, останало й от него, от предишния й живот?