Чичо Фред през пролетта

— Това, за което аз съжалявам, е, че не искате да се вслушате в думите на разума.

— Още не съм ги чул.

Настъпи мълчание. На господин Пот му се пиеше още една халба от домашното пиво, но начинът, по който се оформяха нещата, подсказваше, че ще му се наложи да си плаща сам за нея.

— Господин Пот — заяви Рики, — навремето аз ви спасих живота.

— Да, и в онзи страховит последен ден, когато всички ще сме призовани да дадем отчет за делата си, това ще ви се запише откъм активите. Макар че всъщност — небрежно вметна господин Пот — не се съмнявам, че и сам бих се справил с онези негодници.

Мускулите, наследени от якия му баща, заиграха по скулите на Рики.

— Пожелавам ви много сгодни случаи да го сторите — каза той.

Господин Пот се засегна.

— Това е гадна забележка.

— И такава трябваше да бъде — стана откровен Рики. — Защото, ако някога на света е живял шкембест, скапан дребосък, заслужаващ да го изкормят с ритници и останките му да бъдат стъпкани в прахта от силни мъже с подковани ботуши, това сте вие, господин Пот. Следващия път, когато видя тълпа да ви се нахвърля на улицата, ще посегна да й държа палтото, ще стоя наблизо и ще я окуражавам.

Господин Пот се изправи.

— Хо! Не се учудвам, че тя предпочита Хорас пред дребната ви душица.

— Мога ли да разбера защо сте останали с впечатлението, че тя предпочита Хорас?

— Защото видях как онази вечер отиде на бала с него. В очите й се четяха много неща, които веднага ме накараха да си помисля, че го смята за своя единствен принц. А след това беше потвърдено и от достоверен източник.

Рики се засмя.

— Ще ви е интересно ли да научите, че тя ми обеща повече да не се среща с Хорас?

— Ни най-малко — сряза го господин Пот. — Защото знам, че се срещат редовно.

Дали е било простимо в този момент Рики да обясни на господин Пот, че лъже като циганин и че от извиване на врата го спасява единствено фактът, че е недорасъл малоумник, когото никой уважаващ себе си човек не би докоснал с въдичарски прът, е въпрос, открит за дебати. Но господин Пот не смяташе така и се изправи в цял ръст.

— Млади Г. — започна той, — желая ви приятен следобед. След този разговор съм длъжен да отклоня всяко бъдещо познанство с вас. Има нещо, наречено да стигнеш твърде далеч, и вие току-що го направихте. Ще изпия питието си другаде.

И отиде за тази цел във „Веселите крикетисти“. Известно време Рики остана сам над халбата си. Сега, когато първият спазъм на негодуванието се бе уталожил, започна да се чувства повече развеселен, отколкото разгневен. Лъжата беше толкова нескопосана, толкова прозрачна. Обвини се, че изобщо е допуснал да го ядоса.

Ако на този несигурен свят имаше нещо сигурно, това беше, че Поли е свястно момиче. Как се беше обзавела с такъв баща, бе една от големите тайни на века, но нямаше какво да се прави. Мисълта, че Поли го мами, бе недопустима.

Рики Гилпин се изправи с леко сърце и тръгна по коридора, който водеше към задната врата на странноприемницата. Чувстваше нужда от чист въздух. След посещението на господин Пот барът му се стори задушен.