Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
Том Робъртс стана и седна до Лейла.
— Здрасти, Лейла — езикът му се запъна малко на първото л в името й — говорен дефект от детството, така й беше обяснил веднъж, заеквал доста като малък. — Как си?
— Добре. Извинявай, че не ти звъннах. Бях малко…
Той махна с ръка, за да покаже, че не се сърди. Беше по-възрастен от нея, трийсет и няколко годишен, висок и слаб, завеян, с кръгли очила и плахо, лишено от самочувствие държане. Не съвсем непривлекателен, но не и особено привлекателен. Скучен. Незнайно защо й напомняше на жираф.
— Днес си много мълчалива — продължи той, запъвайки се този път на м-то. — Обикновено даваш на Шенкер да се разбере.
Лейла се усмихна.
— Реших да му дам почивка.
— Мислиш си за нещо друго ли?
— И така може да се каже.
Беше напрегната седмица. В деня, след като се видя с Нуха, написа две статии и половина, доста добри, даже според нейните стандарти, включително очерк от две хиляди думи за Барух. Хар Цион за „Ню Йорк Ревю“ (беше излязъл същия ден). След това беше отишла в Газа, за да напише статия за насилието в семейството — все по-сериозен и рядко признаван проблем в палестинското общество, — и тъкмо я привършваше, когато „Гардиън“ я изпрати в Лимасол, за да отрази конференцията на палестинските донори. Беше се прибрала късно снощи и до малките часове беше сваляла текст от касети. Най-накрая си легна в четири сутринта за няколко часа неспокоен сън.
Но сега я тревожеше не умората, а онова проклето писмо. Просто не излизаше от главата й. Спотайваше се из съзнанието й вече цяла седмица, надничаше иззад мислите й, глождеше любопитството й, не я оставяше на мира.
„Разполагам с информация, която би могла да се окаже безценна за него в борбата му с ционистките потисници… В замяна ви предлагам материал, който би могъл да се окаже най-сензационният във вече впечатляващата ви кариера… Информацията, за която говоря, е неразривно свързана с приложения документ.“ Колкото повече си мислеше за него, толкова повече се убеждаваше, че първоначалната й преценка не е била вярна; че писмото не беше нито дебелашка шега, нито капан, а нещо, на което си струваше да обърне внимание. За последното нямаше никакви доказателства, само чувство, инстинкт, същият инстинкт, който й казваше, че една следа си струва да бъде проследена, за да се превърне в статия.
В малкото време, което й остана между писането на статии и пътуването, беше направила няколко колебливи опита да установи самоличността на момчето, донесло писмото, но беше ударила на камък. Странната конструкция на увода — „да ви предоставя едно предложение“ — й говореше, че за автора на писмото английският не е роден език, но освен това нямаше никакъв намек за самоличността му (необяснимо защо беше сигурна, че е мъж). Който и да беше, беше споменал, че ще се свърже с нея в близко бъдеще, но досега не се беше обадил никой.
Оставаше само странното копие. Показа го на свой познат в Университета по иврит, който предположи, че е някакъв код, но нямаше никаква представа как да го разшифрова. Както трябваше да очаква, търсенето в интернет за инициалите ГР извади извънредно много страници — повече от милион — и след като отвори първите петдесет, се отказа, защото си беше живо губене на време. Беше стигнала до задънена улица.
— Дали не мога да ти помогна с нещо? — Том Робъртс я гледаше с очакване. — Каза, че си мислиш за други неща — добави, като забеляза объркването й. — Чудех се дали не мога да ти помогна с нещо.
— Едва ли. — Лейла си допи кафето. — Освен ако не те бива да разшифроваш кодове.
— Всъщност ме бива. Беше ми нещо като хоби. За какво става въпрос?
— Май е някакво писмо. Старо. Може би средновековно. Дълга поредица от букви и подпис накрая. ГР.
Той се замисли, след което поклати глава. Инициалите не му говореха нищо.
— Днес съм свободен — каза след кратко мълчание. — Ако искаш, мога да го погледна.
Лейла се поколеба, защото знаеше, че той си пада по нея, а не искаше да усложнява нещата.