Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Здрасти, скъпа! — пропя жената, откъсвайки Ема от мислите й. Тя я сграбчи в прегръдките си и я разцелува по двете бузи, оставяйки по тях кървавочервени отпечатъци от червилото си. Ема не беше съвсем сигурна дали жената познава Сътън или просто така се поздравява с всички. Тя реши да играе на сигурно и учтиво се усмихна.
Бях сигурна, че сме се срещали и преди. В съзнанието ми се появи спомен: жената и майката на Шарлът разговарят с приглушени гласове в кухнята. Знаеш, че ако е вярно, ще го убия, казва майката на Шарлът. Но когато влизам в кухнята и двете се изпъват, усмихват се и започват да ме засипват с комплименти колко добре изглеждам и дали на тях ще им отиват тези тесни дънки. (Отговорът и за двете беше „не“.)
Жената бавно отиде в кухнята и тръсна две големи чанти с гримове на масата.
— Добре, дами! — изрече тя с дрезгавия глас на закоравяла пушачка. — Хайде да ви направим прекрасни и кървави за бала!
Мадлин, Шарлът и Лоръл я поздравиха с писъци. Беше два следобед. Идеята беше да се наконтят у Шарлът, да си направят цял куп готини, достойни за Фейсбук снимки, докарани с хелоуинските си тоалети и половин час преди бала кавалерите им да дойдат да ги вземат с дълга лимузина. Всъщност кавалерите на останалите момичета — след Итън Ема не си направи труда да кани когото и да било. Опита се да представи появата си на бала сама като най-якото нещо на света; Сътън сигурно щеше да успее.
Имаше толкова много неща, които трябваше да научи за мен. Сама ходех само в тоалетната.
Майката на Шарлът се появи в кухнята, потропвайки с високите си токчета, и прати въздушна целувка на гримьорката. С щръкналите си гърди, гигантски слънчеви очила „Шанел“ и тревистозелена минирокля „Джуси кутюр“, тя изобщо не приличаше на останалите провинциални майки, дори онези от богаташкия квартал на Тусон, където живееше Сътън.
— Дами, нали си спомняте Хелена, моят макияжен гуру — каза тя, дъвчейки дъвка с блестящите си зъби. — Намирате се в отлични ръце. — Тя метна чантата си на рамо и грабна ключовете на мерцедеса от масичката в коридора.
Хелена се нацупи.
— Няма ли да останеш да гледаш как се прави магия?
Госпожа Чембърлейн погледна към розовия си диамантен часовник.
— Не мога. Имам час за бразилска кола маска след десет минути.
— Мамо! — Шарлът покри ушите си с ръце. — Без подробности!
Госпожа Чембърлейн й махна презрително с ръка, сякаш искаше да каже: „Какво ми се правиш на скромна“. Ема не беше сигурна кое е по-странното — че майката на Шарлът току-що беше обявила, че ще ходи да си епилира деликатните места, или това, че оставяше лицето си в ръцете на Господарката на нощта Хелена.
След като госпожа Чембърлейн излезе през вратата, Шарлът се обърна към Хелена.
— Може ли да бъда първа? Ще съм облечена като египетска богиня, затова ми трябват очи като на Клеопатра.
Ема се зачуди дали Сътън нямаше да се изтъпанчи пред Шарлът и да настои да мине първа, но сърце не й даде да постъпи така.
— Почвам веднага. — Хелена отвори гигантските си куфарчета с грим, разкривайки безброй четки, сенки, пудри, очни линии и спирали.
Докато чакаше, Ема извади телефона на Сътън от джоба си и провери тайните акаунти на близначките Туитър. Имаше нов постинг.
МисЛилиТелиуокър: Нощта, която толкова дълго чакахме…
Ема се надяваше, че Лили говори за появата им като придворни момичета.
Но и двете знаехме, че не става въпрос за това.
Мадлин се обърна към хладилника.
— Време е за освежаване — каза тя, намигвайки на Ема. — Сътън, ще донесеш ли малко чаши?
Ема последва Мадлин покрай стеатитовия плот, плъзгайки пръстите си по зловещо познатата повърхност. Последният път, когато се беше озовала в тази кухня, някой се появи зад гърба й и едва не я задуши. Ако присвиеше очи, почти можеше да види слабия отпечатък от обувката на нападателя върху дюшемето, когато той или тя притисна Ема към стената. Думите му витаеха из въздуха: Казах ти да продължиш играта. Казах ти да не си тръгваш.
Докато Ема оставяше четирите чаши на плота, Мадлин измъкна една двулитрова бутилка диетична кола от хладилника и напълни чашите до половината. След това притисна показалец към устните си, измъкна сребристата бутилка от джоба си и ги допълни с ром. Сладникавата миризма погъделичка Ема по носа.