Никога не казвай никога

Мадлин кимна, стиснала устни толкова силно, че очертанията им почти се бяха изгубили.

— Толкова съжалявам — каза Ема и преглътна тежко. — Трябваше да съм до теб. — Тя се зачуди дали Сътън знае за това, или Мадлин го е криела от всички.

— И аз съжалявам — добавям аз, макар че тя не може да ме чуе. Имам усещането, че двете с Мадс никога не сме го обсъждали преди, нито дори онази нощ. Онова телефонно обаждане в нощта, когато умрях, е било първият път, когато се е престрашила. Ако можех, щях да й отговоря, но вече ме е нямало.

— Всичко е наред — отвърна Мадлин с треперещ глас. — Обадих се на Шарлът. Тя всъщност ми помогна доста. Исках да ти разкажа по-късно, но… — Тя се изсмя горчиво и приглади роклята си. — Ако щеш ми вярвай, но това не може да се сравни с нещата, които татко причиняваше на Теър. — Тя погледна скришом Ема. — Но предполагам, че той ти е разказал, нали?

При споменаването на името му кожата на Ема настръхна. Възможно ли е Теър да беше разкрил пред Сътън нещо толкова лично? Толкова близки ли са били?

Пред очите ми отново се появи онази сцена: Теър ме хваща за ръцете и ми казва нещо, опитвайки се да ме накара да разбера. Дали не е ставало въпрос за баща му?

— Трябва да кажеш на някого, Мадс — настоя Ема. — Това, което прави той, е лошо. И опасно.

— Шегуваш ли се? — Короната на главата й клюмна напред. — Той ще намери начин да извърти всичко и да изкара мен виновна. Мама ще застане на негова страна. Освен това вината си беше моя. Ако спра да се дъня, всичко ще бъде наред.

— Мадлин, това не е редно — отвърна упорито Ема. — Обещай ми, че ще си помислиш по въпроса. Обещаваш ли?

Мадлин не вдигна поглед от ръцете си.

— Може би.

— Ако го направиш, има толкова хора, които ще те подкрепят. Шар, аз, Фреди Крюгер…

Мадлин вдигна глава и леко се усмихна.

— О, Боже, този костюм е ужасен.

— Направо ме побърква — съгласи се Ема. — Ще имам кошмари тая нощ.

— Всички ще имат. Но той си мисли, че изглежда страхотно.

— Само не му позволявай да те кани на блус — предупреди я Ема. — Представяш ли си да сложи тези ножове на задника ти?

Двете момичета избухнаха в смях, като едва не паднаха от пейката. В съблекалнята влязоха група второкурснички, облечени в еднакви униформи на мажоретки от „Аризона Кардинале“, спряха се изведнъж, щом зърнаха Ема и Мадлин, след което побързаха да излязат. Това ги накара да се разсмеят още по-силно.

Когато най-накрая се успокоиха, Ема се прокашля и усмивката се изгуби от лицето й.

— Мадс, аз съм с теб. Съжалявам, ако… ако си останала с различно впечатление.

Мадлин се изправи, протегна ръка и хвана емината.

— Радвам се, че ти казах.

— И аз — отвърна Ема и прегърна приятелката на Сътън — която вече беше и нейна приятелка. — Ще намерим начин да оправим нещата — каза тя. — Обещавам.