Никога не казвай никога

Ема преглътна тежко, думите на Габи я прерязаха като с нож. Сърцето й никога не беше тупкало толкова бързо. Но тя си помисли, че точно сега близначките не биха могли да й направят нищо — не и след като Лоръл знаеше, че са с нея. Ема изпъна рамене, отметна тъмната си коса през рамото и се взе в ръце.

— Не, стреснах се, като видях облеклата ви — сопна им се тя, оглеждайки блузата на точки и карираната пола на Лили. — Да не би някой да е бил надрусан, като се е обличал тази сутрин?

Лили изсумтя.

— В последния брой на „Воуг“ пише, че на мода са смесените десени.

— Човек би си помислил, че ти ще си наясно с това — подигра й се Габи.

— Какво е това отношение, дами? — Ема се опита да прозвучи ядосано. — Да не би все още да сте сърдити заради номера, който ви погодихме на партито?

— О, Сътън, моля ти се. — Лили отвори пасажерската врата. — Мина ни още преди да започне.

Габи бутна Ема на задната седалка, която ужасно миришеше на „Скитълс“. Близначките Туитър седнаха отпред и Габи запали двигателя. Очите й срещнаха емините в огледалото за обратно виждане.

— Към полицейския паркинг, нали?

Ема кимна, а близначките Туитър се спогледаха и се изкискаха, което накара стомаха й да се свие. После Габи излезе от паркинга и сви наляво при светофара. Лили пишеше нещо на айфона си. Ема успя да зърне иконата на Туитър. Тя се наведе напред, умирайки си да надзърне. Дали Лили не пишеше нещо в тайния си акаунт? Дали не пращаше тайно послание на Габи?

Лили вдигна глава, забелязвайки Ема. Тя се обърна рязко настрани, преструвайки се, че не гледа. Лили покри екрана с ръка и се ухили. Ема извади телефона си, погледна, но не видя ново съобщение.

Габи излезе на магистралата и започна да се промъква между колите, като едва не пресече пътя на една бързо движеща се цистерна с мляко.

— Вълнуваш ли се за утре, Сътън? — Тя се извърна назад и погледна Ема.

— Габи! — изпищя Ема, сочейки магистралата. Как въобще й позволяваха да сяда зад волана? На болните от епилепсия дават ли им шофьорски книжки?

Устата на Габи се изкриви в усмивка. Тя не се обърна напред.

— Но, Сътън, аз мислех, че обичаш да живееш на ръба!

— Ю-хуу! — извика пискливо Лили, докато пръстите й летяха по клавиатурата на айфона.

Колите край тях надуваха клаксони. Ема усети, как я облива студена пот. Тя сложи ръка върху рамото на Габи.

— Габи, моля те!

Накрая, малко преди да се сблъскат челно с приближаващ джип „Чероки“, Габи се обърна спокойно напред и върна джипа обратно в тяхното платно, сякаш въобще не са се намирали в опасност.

— Ние сме страшно развълнувани за бала, Сътън — каза тя, продължавайки разговора, все едно нищо не се беше случило. — Това е голяма нощ за нас. Направо ще умреш, като ни видиш!