Никога не казвай никога

На съседния рафт бяха подредени ангелски крила, бюстиета и високи до бедрата ботуши.

— А Кейлъб харесва ли те? — попита Ема.

Лоръл перна с пръст прикрепеното към една лента за глава перо.

— Според Габи и Лили се интересува.

Ема се опита да запази спокойно изражение на лицето си. Тя не искаше Лоръл да забележи как потрепна при споменаването на близначките Туитър.

Лоръл се изкиска.

— Дано не са ме излъгали като отмъщение за това, че се опитахме да ги изкараме по прашки на сцената.

Поне не се опитаха да пуснат грамаден прожектор върху главата ти.

— Мислиш ли, че ще ни простят шегата? — попита Ема, опитвайки се да прозвучи безразлично.

Лоръл притисна една опръскана с кръв булчинска рокля към тялото си и кимна.

— В разгара на партито споделиха, че номерът страшно им е харесал. Не мога да повярвам, че са очаквали да им скроим номер. Мислех, че сме се подсигурили. Може би сме ги подценили.

Меко казано, помислих си аз.

Ема прокара пръсти по едно украсено с пайети бомбе.

— Значи докато бях в лекарския кабинет, Габи и Лили са били през цялото време в залата? — Тя си спомни шумовете в коридора. Стъклените парчета по пода. Зловещото усещане, че някой я подслушва и я наблюдава.

— Ами да… — Лоръл и хвърли един бърз поглед. — Защо?

Ема не отмести поглед от купчината костюми на най-различни неща за ядене: оранжев морков с фалическа форма, кръгла поничка с наподобяващи пиявици розови пръски и захарни целувки.

— Просто ми се стори, че зърнах Габи в коридора.

Лоръл се ухили.

— Може да е бил призрак! — рече тя със закачлив, дрезгав глас, сочейки към маската на Призрачното лице от филма „Писък“.

Без малко да избухна в смях: Лоръл си нямаше и най-малката представа какво става. Но призракът, който Ема бе чула в коридора, със сигурност не бях аз.

Лоръл отново премери окървавената булчинска рокля и я преметна през ръка.

— Това ще свърши работа. Ти намери ли си кавалер? Може би някой на име Аааалекс?

Тя разтегли името и игриво щипна Ема за ръката.

— Алекс е просто приятелче — отвърна бързо Ема и се обърна на другата страна.

— Да бе, да!

— Сериозно ти говоря. Вече ти казах, че се запознахме на тенис лагера. Освен това е момиче. Накратко от Александра.

Лоръл вирна глава и погледна колебливо Ема.

— Момиче, което мисли за теб и чака с нетърпение да поговорите? — попита тя, цитирайки думите от есемеса на Алекс.

Камбанките на вратата зазвъняха и в магазина влязоха мъж, облечен с костюм на тънки райета и две малки русокоси момчета. Хлапетата изтичаха към закачалките с военни униформи и започнаха да се стрелят с пластмасови автомати. Ема ги гледаше как се промъкват между рафтовете, макар да бе напълно наясно, че Лоръл не сваляше очакващите си очи от нея. Знаеше много добре, че ако не й каже, тя щеше да продължи неуморно да й досажда. Колкото повече въпроси задаваше, колкото повече подробности измисляше Ема, толкова по-голяма беше възможността Лоръл да я хване в лъжа.