Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Тя вдигна глава и се озова пред два чифта сини очи.
— Търсиш ли нещо? — подразни я Габи.
— Да не смяташ, че няма да забележим как душиш наоколо? — добави Лили.
— За какво говорите? — промърмори Мадлин, докато Хелена слягаше блясък на устните й.
— За нищо — пропя Лили.
Но Ема знаеше точно за какво говорят. Близначките Туитър бяха усетили, че ги е разкрила, което означаваше, че вечерта щеше да се случи нещо голямо.
Аз можех само да се надявам, че тя ще успее да ги надхитри.
23.
Ужасната истина
Паркингът на гимназия „Холиър“ беше задръстен от дълги лимузини, автомобили с шофьори, джипове и дори две спортни коли, взети на заем от родителите. Над портала висеше огромен банер, на който пишеше ГОДИШЕН БАЛ ХЕЛОУИН, а на главата на Едмънд Холиър, основателя на училището, някой беше поставил голям фенер от тиква, в който гореше свещ. Двойките, хванати за ръце и облечени в претенциозни костюми, се придвижваха към гимнастическия салон. Балът беше започнал.
Ема изостана от останалите и изпрати един бърз есемес на Итън.
БТ са закрили акаунтите. Те знаят.
Телефонът й завибрира веднага, получавайки отговора на Итън.
Тази вечер не отивай никъде сама.
— Време е за снимки! — Шарлът издърпа Ема към червения килим, който беше постлан пред салона. Група фотографи започна да подвиква имената им и момичетата се обърнаха към тях с най-сексапилните си усмивки. Ема се насили да отпусне рамене и разтегли устни в усмивка. Червеният килим с папараците беше нейна идея; реши, че Сътън би предложила точно нещо подобно. Тя стоеше до Шарлът, която носеше блестяща египетска диадема, дълга копринена тога и обувки с високи токове; Мадлин, която беше облечена като Дама купа, с рокля в червено и бяло и блестяща златна корона; и Лоръл, издокарана с окървавената сватбена рокля, която си беше взела от магазина. Близначките Туитър бяха избрали костюми, които подчертаваха шарфовете им: Лили беше Статуята на свободата, облечена с рокля в гръцки стил, сандали и корона с шипове, и носеше електрическа факла, която грейваше в червено при натискането на един бутон. Габи беше някаква крилата богиня, облечена в подобна рокля, сандали като на нимфа и цветна диадема. И двете бяха предпочели невинността на бялото, но Ема си знаеше най-добре.
Самата тя си беше избрала да бъда секси версия на Шерлок Холмс, с карирано сако от туид, къса пола от туид, обувки на високи токчета „Маноло“, детективски каскет и лула. Докато бяха в Шарлът, близначките се подсмихнаха многозначително и я попитаха защо е избрала точно този костюм, като очевидно се опитваха да я ядосат. Но Ема просто ги погледна и отвърна:
— Защото Шерлок винаги хваща виновния.
Кавалерите им също се вписваха в картинката. Увлечението на Лоръл, Кейлъб — който беше много сладък, — беше облечен в гангстерски костюм в стил от двайсетте. Ноа, момчето, което беше поканила Шарлът, имаше бакенбарди като Улвърин и не спираше да ръси цитати от „Х-мен“. Кавалерът на Мадлин, Девин, беше облечен като Фреди Крюгер, ведно с обгорялото лице и стоманените нокти, прикрепени към пръстите му. Някак си успяваше да изглежда по-зловещо и от самия Фреди. Никоя от тях не пожела да застане до него.
Габи отказа да позира на папараците, защото беше твърде заета да разговаря с Кевин Торес, момче от класа по алгебра на Ема, който завърташе очи всеки път, когато някой отговореше грешно. Тя беше отпуснала ръка върху слабичкото му рамо и хихикаше при всяка дума, която излезеше от устата му. До тях стоеше Лили и изглеждаше така, сякаш е лапнала горчив лимон. Тя се опита на няколко пъти да привлече вниманието на Кевин, но той не сваляше очи от Габи. Ема ги наблюдаваше внимателно, нащрек за всякакви шепоти, побутвания или внезапни изчезвания. Чувстваше се така, сякаш някакъв часовник отброява оставащото й време. След като близначките Туитър бяха разбрали, че ги шпионира, дали щяха да я оставят да се прави на Сътън? Или се превръщаше в проблем за тях?
— Добре, хора, да се размърдаме — каза Мадлин и започна да ги побутва към салона. Благодарение на невероятната декораторка на Шарлът залата, която обикновено миришеше на стари маратонки и паркетин, беше превърната в някаква комбинация от обитавана от духове зловеща къща и луксозен нощен клуб.
Ема и останалите момичета помогнаха при прибирането на пейките за зрители и замяната им с многоетажни платформи, върху които бяха подредени кръгли облечени в кадифе пейки, разкривени надгробни камъни, които служеха за високи маси, бълбукащи вещерски гърнета, пълни с ароматен ябълков сайдер и димящ горещ шоколад, и безброй восъчни фигури на зомбита, мумии, извънземни и върколаци. На всяка маса поставиха блещукащи тиквени фенери, по стените налепиха ваденки на сухи чепати дървета, а по столовете увесиха паяжини. Наоколо обикаляха сервитьорки, които носеха подноси с мускалчета, пълни със зловеща червена течност — която всъщност беше фреш от нар. На тях бяха залепени етикетчета с надписи като ТАНЦУВАЛЕН ЕЛИКСИР и ПЕНКИЛЕР ОТ ЦЕЛУВКИ. В дъното на залата се издигаше къщата с духовете. През прозорците й проблясваха зеленикави светлинки, а отвътре се разнасяха момичешки писъци.