Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Трябваше ни празно помещение с компютър в него. А след това и обилна гореща храна! И удобни легла! Имах чувството, че вече пълзим от километри в тясната метална тръба, когато надникнахме в поредната стая. Беше слабо осветена от екрана на компютър в спящ режим.
Стараейки се да не вдигаме шум, развихме винтчетата на решетката и се спуснахме един по един в стаята, очаквайки наоколо да светнат сензори за движение. Но нищо не помръдна.
— Хайде, побързай — казах на Ръч. — Може да има безшумна аларма, скрити инфрачервени камери и какво ли не. Надали разполагаме с повече от минута.
Ръч кимна, настани се пред компютъра, сложи ръце над клавиатурата и затвори очи. Ставах все по-изнервена и притеснена с всяка изминала секунда.
Внезапно тя отвори очи, втренчи се в клавиатурата и започна да пише.
След секунди на екрана вече светеше програма за изпращане на имейли.
— Нямам никаква представа как го прави — казах, а Тото кимна.
— Така… — рече Ръч. — Свързахме се.
— Браво — казах.
Сърцето ми биеше бясно. При това не само заради опасността да ни заловят всеки момент.
— Пиши на Зъба веднага да дойде в Лендехайм, заедно с останалите. Пиши му, че положението е много, много сериозно.
Ръч затрака по клавишите.
— Пиши, че голямото бедствие вече е започнало и че имаме само дни, ако не и часове, за да го спрем.
— „Бедствие“ се пише с „д“ — обади се Тото, който четеше през рамото й.
— Няма значение — изсъсках аз. — Просто му кажи да идва веднага! Веднага!
Ръч кимна и продължи да пише, след което натисна бутона за изпращане. Съобщението ни отлетя — надявах се да стигне до пощенската кутия на Зъба.
Вярно, той получаваше по милиард съобщения на ден, но се надявах заглавието с главни букви да привлече вниманието му: ТОВА Е ОТ МАКС. ПРОЧЕТИ ГО ВЕДНАГА!!!
— Добре — казах, — няма какво повече да направим. Да се надяваме, че ще го получи.
Екранът примигна и изведнъж на него изскочи Бялата престилка, която говореше от екраните по-рано. Вгледа се право в нас.
— Отлично, Макс — рече тя, а по гръбнака ми пробягаха тръпки. — Стигна по-далеч, отколкото очаквах. Трябваше да ти гласувам повече доверие.
Зад гърба си започнах да командвам с жестове: Излитайте и изчезвайте на мига!
— Това би било безсмислено — каза жената. — Погледни нагоре.
Разбира се, погледнах. Под тавана гъмжеше от летящи, мълчаливи роболети, увиснали във въздуха като космати насекоми с блестящи червени очи.
— По дяволите — казах.
— Много красноречиво — рече жената. — В атака!
87
Гледката не беше приятна. Успяхме да повалим около шест роболета, но в крайна сметка металните пружинки и козината надвиха. Заловиха ни и вързаха и ръцете, и краката ни в окови.
От носа ми течеше кръв, а раната от вътрешната страна на бузата ми смъдеше. Ари беше още по-зле — наскоро зарасналото му лице беше покрито с нови рани, а двете му очи бяха подути. Ейнджъл и Ръч също имаха зловещи синини, но като че нищо счупено. Тото, естествено, беше действал всеотдайно и беше изпохапал доста роболети, но не им беше навредил особено.
Роболетите ни завлачиха през лабиринт от коридори. Опитах се да запаметя маршрута. Качвахме се и слизахме по различни стълби, минахме през една кръгла кула и накрая се озовахме пред въртяща се каменна плоча, която се оказа тайна врата. Зад нея имаше нещо като работен кабинет. Не изглеждаше съвсем на място — вместо луминесцентните лампи и модерното дървено бюро човек би очаквал средновековни уреди за мъчения, да речем.
Пуснаха ни грубо върху каменния под, покрит на места с ориенталски килими. С вързани ръце нямаше как да омекотим падането си и забихме колене в камъка, но останахме безмълвни. След секунда се изправихме на крака, опряхме гърбове един в друг и започнахме да търсим изходи, да броим пазачите и да се оглеждаме за нещо, което може да ползваме като оръжие. Какво да се прави, навици.
Вниманието ми беше привлечено от малка табелка на голямото бюро: ДИРЕКТОР.
О-о, Директора! Най-сетне! Големият шеф, босът на босовете, il capo22! Човекът, който дърпаше всички струни и командваше всички и всичко! Напълно побърканият психопат, който целеше да елиминира голяма част от населението на света! Най-сетне щяхме да се срещнем. Щях да го очистя, ако ще и само със зъби.
Бутнах останалите с лакът и посочих с глава бюрото.
— Знаеш какво да правиш — прошепнах на Ейнджъл.
Време беше да си поиграем на телепатия.
22
Il capo (ит.) — „главният, шефът“. — Бел. прев.