Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— О, да — рече Тото. — Сега вече се вписваме.
Изпепелих го с очи и насочих вниманието си към телевизионните екрани. На всяка стена имаше по три телевизора. Ако даваха нещо от типа на футболен мач, щях да реша, че сме в рая.
Но те, разбира се, излъчваха друго: строгото лице на светлокоса жена, която говореше на различни езици. Лъскахме неуморно кубинките на фона на немски, френски, испански, италиански и японски, докато обитателите на помещението от време на време надаваха бурни одобрителни възгласи.
Ръч повдигна вежди.
— Напомня ли ви на някого? Имам чувството, че съм я виждала и преди.
Замислих се, после повдигнах рамене.
— Нямам представа.
Накрая Бялата престилка стигна до английския.
— Часът за Ре-Еволюцията удари! — рече тя възбудено.
Няколко души в помещението викнаха одобрително.
— Започнахме прилагането на плана „Наполовина“! Докато гледате, слабите, ненужните, онези, които само черпят ресурсите ни, вече биват елиминирани!
85
Петимата се спогледахме ужасено под съпровода на нова вълна възгласи, след което се опомнихме и се включихме в оживлението.
Жената ни гледаше от екрана с искрената жар на човек със сериозни отклонения.
— Ще създадем нов свят! Свят без глад, болести и слабости!
— Да, като избият всички — промърморих аз.
— Поводите за война ще бъдат премахнати — продължи тя въодушевено. — Ще има достатъчно храна за всички. И достатъчно място. Хората ще престанат да се сражават за имущество, храна, богатство и енергийни ресурси.
Тълпата посрещна думите й с вик.
— Да, няма да има поводи за битка — прошепнах аз. — Освен ако не държиш на религията си. Но се обзалагам, че всички ще са толкова здрави и щастливи, че и тя няма да има значение. И без това хората не я приемат насериозно.
Завъртях очи и поклатих глава.
От време на време покрай нас минаваха хора, но не ни обръщаха внимание. Включвахме се към възгласите на останалите и се правехме на заети — оправяхме легла, подреждахме кубинки, опъвахме одеяла.
— Не забравяйте — продължи Бялата престилка, — че няма да успеем с нашата Ре-Еволюция без вас, нашите избраници. Новият строй трябва да бъде чист. Всички раси са равни! Всички полове са равни. Но болните, слабите и несъвършените трябва да бъдат елиминирани!
— „Всички“ полове? — прошепна Ръч. — Те не са ли само два? Или съм пропуснала нещо?
Повдигнах рамене.
— Нямам представа. Може да са създали и други.
Мисълта беше отблъскваща и изкривихме лица погнусени.
— И така, ако познавате някого, който заслужава да приеме славната съдба на мъченик, за да могат останалите да заживеят в рая, моля, незабавно уведомете своя надзорник — каза жената. — Това ще ви се отрази добре и ще получите похвала.
Огледах останалите ужасена.
— Боже мой! — казах тихо. — Искат да настървят хората срещу всички, които имат някакви несъвършенства. Тоест срещу всички! Никой не е съвършен!
Не бих могъл да го кажа по-точно, Макс — каза Гласът.
И сега какво? — помислих аз.
Намираш се там, където трябва да бъдеш, и правиш онова, което трябва да правиш — каза Гласът.
Толкова рядко одобряваше действията ми, че се стъписах.
Обаче сигурна ли си, че ще се справиш сама?
Ръч, Ейнджъл, Тото и Ари са с мен — помислих.
Половината ти семейство го няма — отбеляза Гласът. — Тоест и половината ти бойци.
Вината не е моя — сопнах се наум. — Не го реших аз.
Това значи ли, че проблемът не е твой и не трябва да го решаваш?
Присвих очи подозрително. Бялата престилка на екрана отново беше заговорила на немски.
Какво искаш да кажеш? — помислих.
Останалите от ятото са ти нужни. Трябва да съберем повече бойци край себе си. Върни си ги.
Изстенах. Просто… по дяволите.
86
— От нас ще излязат страхотни шпиони — прошепна Ръч в ухото ми. — Не мислиш ли?
Петимата пълзяхме тихо по вентилационната тръба и търсехме компютър. Досега бяхме минали над още едно спално, столова, тоалетни — явно и съвършените хора имаха нужди — и няколко кабинета с работници.