Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Заради изследванията ни върху хибридите между неандерталци и съвременни човеци — каза Мария.
Палеонтологът кимна.
— Да. Смятах, че в подходяща лаборатория ще има голям шанс да се извлече достатъчно ДНК, и исках нейната експертиза.
Мария го разбра. Подобно откритие можеше да даде отговор на всичко, да обясни какво представлява съвременният човек като вид, откъде са се появили хората.
„Ако двете с Лена разполагахме с подобна проба…“
Дзяйин откъсна вниманието ѝ от научния потенциал и го насочи обратно към непосредствената заплаха.
— Научихме за откритието на доктор Арно чрез един от агентите ни в института и действахме бързо. Може би дори прибързано.
Мария поклати глава. Китайската система на къртици и шпиони беше наистина ефективна. Тя знаеше, че китайски студенти влизат в технически университети навсякъде в Съединените щати и чужбина, но очевидно много от тях си отваряха очите на четири и бяха готови да съобщят на господарите си за всяко значително откритие.
— Подобно откритие може да скъси собственото ни изследване с десетилетие, а може би и повече — продължи Дзяйин. — Особено при наличието на подходящ екип.
И кимна към Мария и останалите.
Мария се изправи и попита:
— Какво по-точно се опитвате да постигнете?
— По-добре да ви покажа.
И Дзяйин ѝ даде знак да тръгне към вратата. Двамата мъже също станаха — Райтсън се изправи със стон и се хвана за кръста.
— Надявам се да спечелим съдействието ви — каза Дзяйин на Мария. — Доктор Арно, вашата експертиза като палеонтолог също може да ни бъде от полза. Професор Райтсън, за съжаление нямаме особена нужда от геолог, дори да е уважаван като вас. Но може би ще можете да ни помогнете в друга роля.
Старецът я погледна озадачено.
Дзяйин извади пистолета си, насочи го към Райтсън и стреля.
Объркването така и не напусна лицето на геолога, докато падаше на канапето. В челото му зееше дупка.
Внезапният гърмеж в затвореното пространство оглуши Мария. Тя залитна назад и едва не падна, но Дзяйин я задържа, като сграбчи ръката ѝ. Мария я погледна с ужас, моментално осъзнала целта на бруталното действие.
Това беше урок.
Мария го разбираше.
Бъди полезна… или умри.
12.
30 април, 11:10
Гуаданьоло, Италия
Грей вкара джипа „Мерцедес“ в поредния завой в планините Пренестини. Макар да им бе нужен само един час да стигнат от летището на Рим до тези височини, сякаш влизаха в друг район. Шумотевицата и тълпите на Рим бяха останали зад тях, докато се изкачваха към нивята и лозите на селска Италия.
Седналата на задната седалка Лена Крандъл беше свалила прозореца, за да пусне свежия топъл въздух на пролетния ден, но очите ѝ си оставаха измъчени от тревоги по сестра ѝ. При пристигането им в Италия бяха получили вест, че наблюдаваният от Сигма джипиес предавател най-сетне е замлъкнал, отбелязвайки последното известно положение на Мария някъде в Пекин. Монк току-що бе кацнал, за да продължи издирването на отвлечената група.
Междувременно групата на Грей имаше своя задача.
Отец Роланд седеше отзад до Лена. Беше заровил нос в малък туристически пътеводител, като в същото време придържаше на коляното си айпад, в който бе заредил цялата информация, която имаше за отец Атанасий Кирхер. Свещеникът бе купил пътеводителя, когато спряха в село Гуаданьоло да хапнат в „Ристоранте да Пепе“ — старомодно семейно заведение с разпалена камина, над която бяха окачени нанизи домашна наденица. Роланд използва времето и да разпита местните посетители за крайната им цел — Сантуарио дела Менторела.
Католическото светилище, чиито руини бяха открити и възстановени от отец Кирхер, се намираше в съседната планина Гуаданьоло. Беше кацнало като орлово гнездо на няколко километра нагоре, долепено до издадена скала, гледаща към долината Джовенцано. Според легендата именно там св. Евстатий получил видението си с елена, носещ сияйния кръст между рогата си.
Грей си представи избледнялото изображение в дневника на отец Кирхер.
„Да се надяваме, че не сме тръгнали да гоним вятъра“.
Щом излязоха от завоя, пред тях изникнаха няколко скупчени каменни постройки с керемидени покриви. Грей подмина крайпътна табела с надписи на италиански, полски и английски.
Сейчан, която седеше отпред с опрян на прозореца лакът, се намръщи на табелата.
— Защо навсякъде има надписи на полски?