Лабиринтът от кости

Роланд се усмихна на опита ѝ да е полезна на всички посетители — или поне на онези, които явно идваха най-често.

— Lei parla inglese? — попита той на италиански.

— Разбира се, отче — отвърна тя на английски, но полският ѝ акцент си личеше. — Всъщност живях две години в Атланта Сити. Като крупие на блекджек.

Роланд се разсмя.

— Не е най-обичайният път към служба на Господ.

Тя се усмихна и сведе смутено очи.

— Работата беше добра, заплатата също, а и видях повече свят.

— Разбирам ви — каза той и ѝ се усмихна топло. — Мога ли да попитам за името ви?

— Сестра Клара.

— Отлично. Сестра Клара, надяваме се, че ще ни помогнете.

— Стига да мога, отче.

— Идваме чак от Хърватия да научим повече за това светилище. По-конкретно се интересуваме от информация за свещеника, ръководил реконструкцията му през седемнайсети век.

— Имате предвид отец Кирхер.

Роланд леко се стресна, но после си даде сметка, че всяка тукашна монахиня несъмнено познава подробно историята на това място, и каза:

— Да, именно. Преподавам в католическия университет в Загреб и дисертацията ми е посветена на почитаемия отец. Дойдох тук да науча повече за последните му години, да разбера защо е бил така отдаден на възстановяването на светилището и по-точно защо лично е участвал в него. Надявах се, че може би вие или някоя от сестрите тук знае повече, отколкото може да се прочете в книгите.

— Дори да са само легенди и слухове — добави Грей. — Всичко, което може да ни помогне да научим повече за работата му тук.

Сестра Клара посочи мраморния под пред олтара.

— Можем да започнем направо оттук. Сърцето на отец Кирхер е погребано в основата на този олтар по негова молба към папата. Искал е милостта на Мадоната завинаги да сияе върху него.

— Значи отец Кирхер е бил обсебен от Дева Мария — обади се Лена.

— Мисля, че по-точният израз е дълбоко почитал. Именно затова е помолил да възстанови светилището. Защото това е най-старото място, посветено на Светата майка.

Роланд погледна въпросително Лена и видя, че очите ѝ блестят — беше се сетила нещо. Той дръпна нея и Грей настрани и попита тихо:

— Лена, какво мислиш?

— Ева е била жена, майката на всички нас — прошепна тя. — Ако отец Кирхер е търсил място, на което да почита и нея…

„Това би било идеалното място да погребе костите ѝ“.

— Но ако си права, как може да е скрил такъв гроб? Как би го отбелязал?

Грей предложи решение.

— Не спомена ли, че отец Кирхер живо се е интересувал от йероглифи и че дори е гравирал някои от собствените си символи върху древноегипетски обелиски?

— Така е, но какво общо има това с…

Грей продължи:

— И нали е започнал да смята, че йероглифите може да са изгубеният език на Адам и Ева?