Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Оставам.
„По-добре тук, отколкото другаде“.
Войникът се посъветва с другарите си и сякаш стигнаха до някакъв консенсус. Един от тях вдигна кош с връзки натъртени банани, моркови и клонки с листа, пусна го през прага и го срита към тях. Друг затвори вратата и я заключи с голям ключ.
— Май разбраха — промърмори Ковалски под нос.
Електрокарът обърна и се отдалечи, следван от войниците. След излизането им от затвора двойната врата се затръшна, но преди това Ковалски забеляза, че единият остава на пост от другата страна.
„Значи не поемат никакви рискове с новите си затворници“.
Ковалски освободи ръката си от пръстите на Баако и се изправи. Погледна към другия край на коридора, към затворената стоманена врата. Забеляза светещия до нея четец на длани и редицата насочени към клетките камери по тавана.
Баако също използва възможността да се огледа и подуши въздуха. После доближи нос към едно тъмно петно под сламата. Каквото и да беше надушил, миризмата го накара да се дръпне.
Ковалски не го винеше. Приличаше на засъхнала кръв.
За да разсее Баако, той вдигна коша с храна и отиде до маймуната.
— Не е точно пица и бира, но ще свърши работа.
Остави коша на пода, извади един банан и му го подаде. Баако клекна и се извърна — отказваше храната. Не беше ял, откакто го бяха заловили. Мария го беше накарала да пийне малко вода, но това беше всичко.
— Трябва да ядеш — каза Ковалски.
Баако се обърна и докосна устните си. В очите му продължаваше да се чете страх.
„По дяволите, забравих за предавателя…“
Премести се така, че да застане между камерите и Баако, и протегна ръка.
— Всичко е наред. Изплюй го.
Баако го разбра достатъчно, за да се подчини. Олигавената гривна падна в шепата на Ковалски и той я огледа, като продължи да стои с гръб към камерата. Зелената светлина, която обикновено светеше на джипиеса, сега едва мъждукаше. Батерията свършваше.
„Не че върши някаква работа под целия този бетон“.
Изруга под нос.
Баако изсумтя разтревожено и наведе глава — може би беше решил, че Ковалски му е ядосан.
— Не говоря на теб, приятел. — Той прибра предавателя и забрави за него. Точно сега имаше по-непосредствена грижа. — Хайде да хапнеш нещо.
Отново подаде банана, но получи само отчаян поглед от страна на съкилийника си. Сестра му Ани често правеше подобна физиономия, когато се опитваше да я накара да яде. Отчасти анорексията ѝ се дължеше на болката, но до голяма степен бе и отражение на жалките опити на брат ѝ в готвенето.
Ковалски седна до Баако. Сложи банана в скута си, после вдигна ръце настрани, стисна юмруци и наду мускули.
[Трябва да си силен]
Повтори знака, като леко го промени — сви пръсти като хищни нокти, след което стисна ръце.
[И храбър]
Накрая събра пръсти и ги доближи до затворените си устни.
[Затова трябва да ядеш]
Баако погледна банана. Ковалски го взе, обели го и отново му го подаде.
Баако най-сетне посегна и го взе. Пъхна обеления край между устните си, после имитира първия знак на Ковалски с вдигнатите юмруци и стегнатите мускули. Накрая посочи Ковалски.
[И ти трябва да си силен]
Отхапа половината банан и му подаде другата половина.
Ковалски изгледа банана с гримаса, после сви рамене.
„Майната му“.
Взе банана, дообели го и задъвка.
„Е, все нещо трябва да се яде“.
15:13
„Къде ме водят?“
Уплашена от онова, което я чакаше, Мария вървеше по пищен коридор. Стените бяха покрити с алена щампована коприна, дограмата на прозорците бе позлатена. Под краката ѝ имаше тъкана на ръка пътека, приличаща на гоблен.
„Къде съм?“
След като я отделиха от Ковалски и Баако, Гао я качи в асансьор и се спуснаха в подземен комплекс, където ги чакаше войник с електромобил, който ги закара през подземното съоръжение. В движение Мария успя да надзърне през прозорците в големите лаборатории. Разпозна оборудване, използвано при генетичните изследвания — термични барабани за размножаване на ДНК, фурни за инкубация на нуклеотидни сонди, центрофуги за разделяне на макромулекули. В едно помещение имаше апарат „СекуиДжен“ като онзи в собствената ѝ лаборатория, използван за секвентиране на ДНК.
Накрая стигнаха до друг асансьор и Гао я принуди с вдигнат пистолет да влезе в кабината, която се качи в тази по-стара сграда. Ако се съдеше по резбите по дървото и обзавеждането, сякаш беше прехвърлена от съвременната епоха в седемнайсети век. По дължината на коридора имаше малки прозорци с изгледи към някакво езеро с водни птици, а зад дърветата се виждаше и останалата зоологическа градина.